Сенки в снега [bg]

— С какво мога да ти помогна? — попита Гамаш. Представи си Жан Ги, поседнал в бистрото пред камината, с крафт бира и купа солен чипс пред него.

— Ако Оливие не е убил Отшелника, остават петима заподозрени: Хавък Пара и баща му Рор, Венсан Жилбер и синът му Марк и Стария Мъндин.

— Продължавай. — Гамаш гледаше през прозореца на кафене „Кригхоф“ как колите пъплеха по заснежената вечерна улица, все още огряна от весели празнични светлини. Столицата на провинцията никога не му се бе струвала толкова красива.

— Изникват два въпроса. Кой е имал възможност и кой — мотив? Доколкото разбирам, Рор, Хавък и Марк са имали възможност. Рор е разчиствал пътеките, които са щели да го отведат право при Отшелника. Колибата се намира на земята, която притежава Марк, и той е можел да мине по тези пътеки във всеки един момент и да я намери.

— C’est vrai — потвърди главният инспектор и кимна, все едно Бовоар можеше да го види.

— Хавък е работел до късно всяка събота и е можел да проследи Оливие до колибата.

Гамаш се замисли, докато си припомняше случая.

— Не само Хавък е бил в бистрото, Стария Мъндин също е ходел там всяка събота вечер, когато затварят, за да вземе мебелите за поправка. Бил е там в нощта на убийството.

— Вярно е — съгласи се Бовоар. — Макар че в повечето случаи се е прибирал направо у дома още преди да заключат бистрото. Да, възможно е да е и той.

— Значи имаме Рор и Хавък Пара, Стария Мъндин и Марк Жилбер. Всеки от тях може да е намерил къщичката и да е убил Отшелника. Тогава защо Венсан Жилбер все още е в списъка ти със заподозрени? Едва ли е имал възможност да стигне до колибата.

Жан Ги замълча за миг.

— Просто ми се струва твърде странно съвпадение. Синът му си купува запустяло старо имение, което никой друг не иска. Нанася се там, после се случва убийството на Отшелника и отчужденият баща на Марк изведнъж се появява почти по същото време.

— Не разполагаш с доказателства — възрази Гамаш с лека настойчивост в тона, — а само с някакво усещане.

Почувства как заместникът му настръхва. Жан Ги Бовоар не обичаше да си има работа с „усещания“ и „интуиция“. Гамаш, от друга страна, нямаше нищо против.

— Но може и да си прав — допълни главният инспектор. — Какво ще кажеш за мотива?

— Там е по-сложно. Знаем защо Оливие би искал Отшелника да е мъртъв, но останалите? Ако мотивът е бил кражба, убиецът се е справил доста калпаво. Доколкото знаем, нищо не липсва.

— Какви други мотиви може да има? — попита Гамаш.

— Отмъщение. Отшелника е извършил нещо ужасно, някой го е намерил и го е убил, за да отмъсти за стореното. Може да го е търсил с години. Това би обяснило защо Отшелника е станал отшелник. Криел се е. Всичките онези съкровища трябва да са се взели отнякъде. Почти сигурно е, че самият той ги е откраднал.

— Тогава защо престъпникът не ги е прибрал, след като е убил Отшелника? Защо е оставил всички ценности по местата им?

Гамаш си представи къщичката, закътана в горския пущинак. Отвън приличаше на обикновена дървена колиба: саксии с цветя и билки красяха первазите на прозорците, отстрани растяха зеленчуци в градинка, зад къщата ромолеше свеж поток. А вътре? Оригинални издания на книги с автографи от авторите, древни керамични изделия, гоблени, плочка от легендарната Кехлибарена стая, съдове от оловен кристал, златни и сребърни свещници. И цигулката.