Оставих те да си отидеш [bg]

Мъжът кима към съдебната помощница.

– Съдът да стане – призовава тя.

Съдия Кинг напуска залата и охранителят ме отвежда отново долу.

– Какво става? – питам го аз.

– Само Бог знае, скъпа, но всеки път е едно и също. Нагоре-надолу, като проклето йо-йо.

Мъжът ме придружава до задушната стая, в която разговарях с адвокатката си преди по-малко от час. Веднага след нас пристига Рут Джеферсън, след нея идва и инспектор Стивънс. Рут започва да говори, преди вратата да се е затворила зад тях.

– Осъзнавате ли, госпожице Грей, че изопачаването на фактите не е нещо, на което се гледа с добро око в съда?

Не отговарям нищо и адвокатката сяда. Прибира кичур тъмна коса под перуката си.

Инспектор Стивънс бърка в джоба си и оставя паспорт на масата. Не е нужно да го отварям, за да позная, че е моят. Поглеждам първо него, после ядосаната ми защитничка и докосвам документа с ръка. Помня, че попълних формата за промяна на името преди сватбата ни. Променях подписа си стотици пъти и постоянно питах Иън кой изглежда по-зрял, по-подходящ за мен. Когато паспорта ми пристигна, беше първото реално доказателство за промяната на статута ми и не можех да чакам да го покажа на летището. Инспектор Стивънс се навежда напред и слага ръце на масата, лицето му се изравнява с моето.

– Не е необходимо повече да го прикриваш, Дженифър?

Потръпвам.

– Моля ви, не ме наричайте така.

– Разкажи ни какво се случи.

Не казвам нищо.

Инспектор Стивънс говори тихо, спокойствието му ме кара да се чувствам в безопасност, да се чувствам разумна.

– Няма да му позволим да те нарани отново, Джена.

Значи знаят. Изпускам дълга въздишка и поглеждам първо към инспектор Стивънс, а после и към Рут Джеферсън. Изведнъж се чувствам изтощена. Мъжът отваря кафява папка, на която пише Питърсън, фамилията ми по мъж. Фамилията на Иън.

– Има доста обаждания – казва инспекторът. – Съседи, доктори, случайни минувачи, но никога от теб, Джена. Никога не си ни се обаждала. Когато сме идвали, не си искала да говориш с нас. Не си повдигала обвинения. Защо не си ни позволила да ти помогнем?

– Защото щеше да ме убие – отвръщам аз.

Следва кратко мълчание, преди инспектор Стивънс да продължи:

– Кога те удари за първи път?

– Това има ли връзка с делото? – пита Рут и поглежда часовника си.

– Да – отвръща рязко мъжът и жената се обляга в стола си с присвити очи.

– Започна в нощта след сватбата ни. – Затварям очи и си спомням болката, която се появи от нищото, както и срама, че бракът ми се е провалил още преди да е започнал. Помня колко нежен беше Иън, когато се върна, колко нежно се погрижи за размазаното ми лице. Казах, че съжалявам, и продължих да го казвам още седем години.

– Кога отиде в убежището на Грантъм Стрийт?