Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— „Мирът на Поулгара“ ли? — това доста ме изненада.
— Е, ако си говорим честно, това не беше наше дело. Вината си е изцяло твоя, Поли. Ако не ни беше развявала този мир толкова дълго под носовете, на никого и на ум нямаше да дойде да го крепи с цената на всичко.
Когато се поуспокоих и погледнах на случая през нейните очи, разбрах, че тя има право. Нещо повече — широките връзки на Асрана във Во Астур я превръщаха в най-подходящия човек сред нас, който да държи постоянно на тръни Нерасин, така че той да не сее размирици из останалата част на Арендия. Смъмрих я, дето не се е посъветвала с мен, изтръгнах от нея признание, че преди да предприема нещо фатално и необратимо, ще се обръща най-напред към мен, а после се върнах във Во Вакюн.
Кацнах в парка на палата, а не в собствената си розова градина. Там известих Катандрион за това какви ги е забъркала Асрана и го помолих да уведоми и Королин. После се върнах у дома, за да дам възможност на Килан да ме хока и гълчи на воля.
През есента на 2326 акуширах на Майасерел, съпругата на Алеран, при едно много трудно раждане и извадих на бял свят техния син. Кръстиха го на дядо му, което беше обичай по тези места. Въпреки това Катандрион беше толкова горд, че едва не се пръсна по шевовете.
През един бурен ден в ранната пролет на 2327 се случи нещо, което никога няма да се изличи от паметта ми. Инженерите на Катандрион изобретиха огромен катапулт. Честно казано, на мен ми приличаше по-скоро на голяма къща, направена от паяжина. Катандрион обаче беше много ентусиазиран и се навърташе около инженерите си като някоя квачка. Херцогът се задържаше до късно през нощта, потънал в техните чертежи. Аз също хвърлих поглед и ми се стори, че в самата идея има някаква грешка, макар и още да не разбирах къде е тя.
След време чудовищната машина беше завършена и инженерите я изтърколиха в една близка долчинка, за да изпробват как работи. Катандрион захвърли горната си дреха и се втурна да помага за бутането на тежкото съоръжение. После опря гръб о коляновото съединение на един от многото хаспели, който държеше безбройните въжета опънати като тетива. Всички останали придворни се скупчиха на известно разстояние, за да наблюдават как херцогът на Вакюн дърпа въжето, което освобождаваше метателния механизъм. Аз също бях наблизо, но през цялото време стоях нащрек. В последния момент ми се видя, че нещо не е както трябва.
— Катандрион! — извиках. — Недей, спри!
Но вече беше твърде късно. Усмихвайки се като момче, херцог Катандрион дръпна въжето. Тогава цялото съоръжение се срути и за миг се превърна в купчина оплетени въжета и падащи безразборно греди. Изчисленията на инженерите бяха точни до последната стотна. За нещастие обаче, те не бяха взели предвид здравината на дървените греди, от които беше съставена конструкцията. Внезапното освобождаване на метателния механизъм разклати тежкото съоръжение, а после парчета и трески от него се разлетяха наоколо, по-бързи от стрели. Херцог Катандрион от Вакюн, моят скъп приятел, умря на мига, когато едно остро парче дърво, по-дебело от ръката му, проби неговата глава.
Цял Вакюн потъна в дълбока скръб. След около седмица аз си наложих да потисна собствената си болка й се запътих към двореца, за да говоря с Алеран. Той стоеше до масата в кабинета на баща си, взрян в чертежите на фаталното съоръжение, а очите му бяха подпухнали от плач.
— Това трябваше да работи нормално, лельо Поул! — каза той със страдалчески глас. — Къде сгрешихме? Всичко беше построено точно според плановете!
— Точно те са погрешни, Твоя Светлост — отвърнах.
— Твоя Светлост ли?
— Сега ти си херцогът на Вакюн, милорд, затова е добре, колкото се може по-скоро да се овладееш. Дори в дни на мъка и траур светът продължава да се върти. С твое позволение ще подготвя церемонията по коронясването ти. Вземи се в ръце, Алеран. Вакюн се нуждае от теб.
— Аз още не съм готов за такова бреме, лельо Поул — възпротиви се той.
— Изборът е между теб и твоя син, Алеран, а не мисля, че детето е по-годно за престола. Онази гнойна язва, наречена Астурия, все още е на западната ти граница, а Нерасин ще се нахвърли върху теб при първия признак на слабост.