Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Новините за дейността на Асрана стигнаха до мен във Во Вакюн няколко месеца след това. Щом ги научих, аз веднага пратих Килан да ми намери огледало — „най-голямото, което успееш да откриеш“, наредих. Това, което ме вълнуваше, не беше моето отражение. И без това много добре знаех как изглеждам. Пазаруването на Килан имаше за цел да го отдалечи достатъчно от къщата, така че да мога да се измъкна незабелязано. Този път не се нуждаех от придружител. Оставих му четвърт час да се рови из магазинчетата в търговската част на Во Вакюн, после слязох в розовата градина, потулих се зад живия плет и се превърнах в сокол. Исках да стигна във Во Мандор преди Асрана да забърка още някоя каша.
Когато пристигнах от североизток, вечерта се спускаше над кулите в замъка на Мандорин. Кацнах на парапета, веднага потърсих мислено Асрана, а после се преобразих. Бях ядосана, но имаше още много етапи, докато сериозно се разяря. За състоянието ми подхождаше повече определението „средно разгневена“. За щастие Асрана беше сама. Когато влетях при нея, тя замечтано решеше косата си.
— Поли! — възкликна, изпускайки гребена. — Изплаши ме!
— След малко ще направя дори нещо по-лошо от това, Асрана. Какво, за бога, си забъркала в Астурия?!
Погледът й внезапно стана непроницаем.
— Просто искам да извадя Нерасин от равновесие. Имай ми доверие, Поли, знам какво правя. Сега Нерасин се страхува да се обърне с гръб към който и да е от придворните си. Постарах се да не посмее да спи в едно и също легло две нощи подред. Оплетох двореца му с въображаеми заговори като в паяжина. Той няма нито миг спокойствие.
— Искам веднага да прекратиш това!
— Няма да стане, Поли — отвърна хладно тя. — Аз съм астурианка по рождение и познавам по-добре от теб нагласата и характера на своите сънародници. Нерасин не вижда по-далеч от носа си и няма да се спре пред съюза между Вакюн и Мимбре, само и само за да заздрави собствената си власт. И окото му няма да мигне, дори това да коства живота на половината от неговите поданици. Всичко, което правя, е да го занимавам достатъчно с опазването на собствената му кожа, така че да няма време да обявява войни на другите.
— Но рано или късно той ще разбере, че не съществува опасност за живота му и пак ще се заеме с планове за война.
— Много се надявам да стане точно така — отвърна тя, — защото тогава заговорът за неговото убийство ще стане истински. Аз ще го убия, Поли! И е най-добре да приемеш това като специален подарък за теб.
— За мен?! — избухнах аз.
— Точно така. Именно ти наложи този мир, а докато Нерасин командва във Во Астур, примирието в Арендия е в голяма опасност. Ще направя всичко възможно този човек да не се задържи дълго на власт. Отиде ли си той, всички ще можем да дишаме по-спокойно.
— Който и да е неговият заместник, той едва ли ще бъде по-добър, Асрана — казах аз, но гневът ми беше поотслабнал.
— Ако е така, ще му се случи същото като на Нерасин. Ще преровя всички астуриански благороднически фамилии, докато не намеря някой подходящ владетел. Не открия ли такъв човек сред аристократите, тогава се заклевам, че ще издигна на трона някой обикновен гражданин или слуга!
— Май сериозно си се заела с тази работа, а, Асрана? — Когато за първи път чух за онова, което е предприела приятелката ми, аз помислих, че тя просто се забавлява.
— Това е най-важната задача за мен сега, Поли — вирна брадичка тя. — Преди да дойдеш във Во Астур аз бях само една малка празноглавка в двора на Олдоран. Идването ти промени всичко. Занапред ще трябва да внимаваш повече, когато говориш за патриотизъм пред аренди. Ние сме склонни да приемаме нещата твърде сериозно. Последните няколко мирни години в Арендия са най-хубавото нещо, което ни се е случило от няколко века насам. Сега хората наистина умират от естествена смърт в собствените си легла. Ако се наложи, ще обезлюдя Астурия, но няма да позволя именно оттам да дойде нарушаването на онова, което е известно вече под името „Мирът на Поулгара“.