![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Какво е това?
— Ключ-майка. Взех го от охраната.
Това е тя, Мюз.
Подхвърля ми ключа и се връща в колата. Пъхам го в ключалката, почуквам още един път и превъртам. Вратата се отваря. Влизам и я затварям зад себе си.
— Не пали лампата.
— Люси.
— Защо не ме оставиш на мира, а Коуп?
МП-3 подема нова песен. Алехандро Есковедо пита каква е тази любов, която е в състояние да извади от равновесие една майка и да я прати да се лута из гъстата гора.
— Трябва да си направиш една от онези сълзливи колекции — обаждам се аз.
— Какво?
— Ами, дето ги рекламират по телевизията: представяме ви най-депресиращите песни за всички времена.
Долавям кратък смях. Зрението ми се нагажда към мрака. Вече я виждам седнала върху софата. Приближавам я.
— Недей — обажда се Люси.
Но аз не спирам. Сядам до нея. В ръката й виждам бутилка водка. Наполовина празна. Оглеждам се. В помещението няма нищо лично, нищо ново, нищо, което да зарадва окото.
— Айра — казва тя.
— Много съжалявам.
— Полицаите казват, че той е убил Джил.
— А ти как мислиш?
— Видях кръв в колата му. Той стреля по теб. Значи няма какво да му мисля — той го е сторил.
— Но защо?
Тя мълчи. Отпива нова голяма глътка.
— Я ми я дай тая бутилка.
— Това съм аз самата, Коуп.
— Не, не си това.
— Не ставам за теб. Вече не можеш да ме спасиш.
Сещам се за няколко възможни отговора, но всичките намирисват на шаблон. Затова си мълча.
— Обичам те — казва тя. — Всъщност никога не съм преставала. Била съм с други мъже. Поддържала съм отношения. Но ти все си оставал край мен. В една стая с нас. Даже в леглото. Вярно, че е тъпо и глупаво — бяхме само деца, — но това е положението.
— Разбирам.
— Те допускат възможността Айра да е убил Дъг и Марго.
— А ти?
— Той искаше само всичко това да си отиде. Разбираш ли? То носи такава болка, толкова много разруха. И после, когато вижда Джил, сигурно се е почувствал като преследван от призрак.
— Съжалявам — повтарям аз.
— Прибирай се у дома, Коуп.
— Мисля да остана.
— Нямаш право да вземаш подобно решение. Това е моят дом. Моят живот. Върви си.
Тя отново отпива яко.
— Не мога да те оставя в това състояние.
В смеха й долавям присмех.
— Ти да не мислиш, че ми е за пръв път?
Поглежда ме предизвикателно. Сякаш очаква да възразя. Аз мълча.
— Това правя непрекъснато. Пия си в мрака и слушам тези проклети песни. Не след дълго ще ме унесе или ще загубя съзнание — наричай го както си щеш. А утре, утре почти няма да ме мъчи махмурлук.
— Искам да остана.
— Но аз не го искам.
— Не заради теб, а заради мен самия. Искам да остана с теб. Особено сега.
— Не те искам наоколо. Това само ще влоши нещата.
— Но…
— Моля те — казва тя. — Моля те, остави ме сама. Утре. Утре може да опитаме пак.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Доктор Тара О’Нийл рядко спи повече от четири-пет часа на денонощие. Просто не се нуждае от сън. В ранни зори на другия ден тя е отново в гората. Харесва й тази гора. Всички гори й харесват. Тя получава висше образование в Университета на Пенсилвания във Филаделфия. Хората си мислят, че там страшно й е харесало. Такова хубаво момиче си, все й повтарят, а градът е толкова прекрасен, така жив с всичките тези хора, с цялото си разнообразие.
Но през време на цялото следване О’Нийл неизменно се прибира у дома всеки уикенд. В крайна сметка победи на изборите за съдебен лекар и печели допълнително като патолог на Уилкс Барс. Опитва се да изгради собствена житейска философия и стига да извода, който формулира навремето една рок-звезда — май Ерик Клептън. Той твърди, че не е голям почитател на човешкия род. И тя не е. Много повече предпочита — колкото и парадоксално да звучи това — да остава насаме със себе си. Обича да чете и да гледа филми, без да е принудена да слуша чужд коментар. Не може да се оправя с мъжете и техния егоцентризъм, с постоянните им хвалби и непреодолимо усещане за несигурност. Не изпитва нужда от другар в живота.
В такива моменти — само в гората, като сега — се чувства най-щастлива.
О’Нийл носи куфарче с инструменти, но сред всичките хитроумни приспособления, купени с обществени средства, най-полезно в нейните очи си остава най-простото: едно обикновено сито. Почти не се различава от нейното в кухнята. Тя го изважда и се заема с пръстта в изкопа. Задача на ситото е да открие зъби и малки костици.
Това е изтощителна и прецизна работа, горе-долу като при археологически разкопки, в каквито е вземала участие след последната си година в гимназията. Това стана в пустинните територии на Южна Дакота. В една област, наречена Ямата на голямото прасе, защото там намериха останки от археотерий, което си е на практика огромно древно прасе. Тя работеше с останки от подобни животни от антични носорози. Чудесни времена.