Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Значи и това се изключваше. На всичкото отгоре роувърът му отрязваше пътя към игрището или полицията.
Колелата се падаха точно срещу него. Редицата беше дълга и в нея бяха натъпкани всякакви марки и модели. Ласитър се приведе и се запромъква към тях. Не след дълго намери, каквото му трябваше — стар английски бегач, чийто собственик не бе сметнал за нужно да го заключва за стойката.
И все пак незабелязаното измъкване от паркинга нямаше да бъде лесно. Но ако Матрака и приятелят му следяха повече колата му, може би нямаше да обърнат голямо внимание на някакъв велосипедист. От друга страна, имаше вероятност да се загледат. Ако го направеха, всичко щеше да приключи доста бързо. Просто щяха да го застрелят в главата и да си заминат.
Поколеба се, но накрая прецени, че няма други възможности. Ако се движеше достатъчно бързо, можеше да се промъкне покрай тях. Пое дълбоко въздух, яхна колелото, оттласна се с десния крак и започна енергично да върти педалите. Бегачът се понесе към роувъра, набирайки скорост. Едновременно с това нещо запърпори…
Огледа се за причината за шума и веднага забеляза какъв е проблемът: собственикът бе закрепил карта за игра към рамката, така че спиците да я удрят, когато колелото се завърти. По дяволите! Вече приближаваше роувъра и…
Мина покрай него. И се озова на свобода. Беше близо до изхода на паркинга. Можеше да си отдъхне. В този момент обаче двигателят на някаква кола изрева зад гърба му. Погледна през рамо и видя запалените фарове. Миг по-късно потегли и самият роувър.
Вече беше извън паркинга и все още набираше скорост надолу по склона, въртейки яростно педалите. Пътят се виеше около планината като улей на тирбушон и се спускаше към равнината в центростремителна вихрушка… или поне така изглеждаше на Ласитър.
Не можеше да каже с каква скорост се движи, но беше ужасен. Роувърът беше доста назад и единственото, което виждаше от него, бе светлината на фаровете му. Колата се намираше все още някъде по средата на склона и слава Богу, не скъсяваше разстоянието.
Използваше спирачките само от време на време, накланяше се силно на завоите, оставяше на гравитацията да върши работата си и се молеше да не излети във въздуха. Сърцето му биеше до пръсване, вятърът щипеше очите му, а картата се удряше в спиците с такава честота, че направо пееше.
Малко по малко равнината започна да се издига към него. Скоро теренът щеше да се изравни и скоростта му да падне, и роувърът да започне да го застига…
Изведнъж се озова на равното. Спусна се от планината като топка за боулинг и полетя със силата на инерцията към овощната градина, която помнеше от преди. Тя отстоеше на по-малко от километър, но когато стигна до нея, вече натискаше педалите здраво, а роувърът не го изпускаше от фаровете си.
Все пак първи навлезе в горичката. Покара още малко, спря, остави колелото да падне и закуцука сред дърветата.
Мястото бе удивително подредено: изкуствена горичка, в която всички дървета се намираха на еднакво разстояние от съседите си и бяха горе-долу еднакво големи. Нямаше ниска растителност и клоните бяха подрязани до около два метра над земята.
Ласитър се обърна и видя роувърът да навлиза в поляната пред горичката. Фаровете му бяха включени на дълги светлини. Спря и известно време двигателят му работи на празен ход. След това фаровете изгаснаха, вратите се отвориха и Матрака и партньорът му слязоха.
Ласитър остана неподвижен и неспособен да повярва, че това се случва на него. Мястото му не беше тук. Той имаше прекалено много връзки, за да стигне до положение да се крие зад някакво си дърво в нечия си гора. Разполагаше с вселена от информация и цели корпорации се бореха за нея. Силни мъже на три континента работеха за него и бяха готови да направят, каквото им нареди… А сега се бе озовал тук, в тази рехава горичка, и търсеше дърво, зад което да се скрие, след като едва бе избягал от една църква. На колело!
Студено е, дявол да го вземе, и с този глезен… Усещаше, че е силно отекъл. Но не беше счупен и или ендорфините потискаха болката, или изкълчването не бе чак толкова лошо. Все пак можеше да ходи.