Сянката на Бога

Ласитър започна да се извива и дърпа, но не знаеше как да разкъса захвата, който в никакъв случай не изглеждаше импровизация. Този човек можеше да се бори, и то добре. Чуваше тежкото му дишане и вдишваше мириса на потта му.

Дълго време лежаха така и се бореха мълчаливо. Пак неочаквано италианецът пусна лявата китка на Ласитър. Посегна за нещо и в този момент баланса на тежестите им се измести. Ласитър замахна с лакът без особен ефект, при което противникът му го сграбчи за косата и изви главата му назад. Луната блесна пред очите му и той си каза: „Сега ще ми пререже гърлото.“

Италианецът му прошепна нещо със сладък, прелъстителен глас. Сигурно му казваше, че му остава секунда живот. Ръмжейки и със сетни сили, Ласитър наведе глава напред, съпротивлявайки се на дърпането назад. Опря брадичка в гърдите си, после отметна рязко глава и я заби в лицето на италианеца.

Мъжът изрева и се претърколи встрани, а Ласитър с мъка се изправи на крака. Някъде откъм полянката се разнесе умолителното: „Cenzo?“. После отново, вече по-високо: „Cenzo?“. Мъжът пред него се изправи на четири крака и разтърси глава, за да я прочисти. С прецизността на футболен вратар Ласитър се приближи към тази глава, разглеждайки я като футболна топка, и с всичката злоба, която успя да събере в себе си, заби обувката си в устата му, очаквайки да види как главата излита към луната. Но Камилата отново го изненада. Той просто пое силата на удара му, изтърколи се по земята и плюейки зъби, скочи на крака, без да изпуска ножа.

Бавно се приближи към Ласитър, впил поглед в неговия. Ласитър нито имаше къде да избяга, нито какво да направи. Затова остана на мястото си до момента, когато италианецът замахна, разкъсвайки ръкава на коженото му яке. Тогава скочи настрани и добре, че го направи, защото италианецът с нов замах опита да разпори корема му.

Гласът откъм поляната отново се разнесе:

— Cenzo? Smartito a qui? — Камилата не изпускаше от погледа си Ласитър и го обикаляше, дебнейки удобния момент, за да го довърши. — Dove sta, eh?

Това вече беше прекалено. За част от секундата италианецът се обърна раздразнено и когато направи тази грешка, Ласитър се гмурна напред, нанасяйки пет удара за две секунди. После отстъпи крачка назад, за да му позволи да падне… което се оказа грешка от негова страна, понеже противникът му тутакси се хвърли към него.

Ходът му го изненада, но въпреки това успя да удари Камилата още веднъж. Този път ножът изхвръкна от ръката му. Ласитър се хвърли към него, взе го, обърна се и бе пометен. За по-малко от секунда се озова по корем в парализиращ ключ, който го обездвижи от шията надолу. Можеше да мърда единствено ръцете си. Не че му бе от особена полза, защото нямаше пространство.

Но все пак държеше нож, което се оказа достатъчно. Усети в един момент острието да се забива в нещо по-твърдо и в същия миг Камилата изохка. Отново размаха напосоки ръка. Всеки път улучваше, но за съжаление никога достатъчно дълбоко. Накрая Камилата изпищя и се изтърколи встрани. Тогава Ласитър нанесе вече по-свободно нов удар с ножа и сряза нещо… като ластик. Изтърколи се встрани и погледна резултата.