Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
— Има и друго условие — продължи той.
Клитумна се притисна към него.
— Да, Луций, миличък?
— Ако точно тази нощ се окаже облачна, изненадата няма да може да дойде. Така че ще трябва да уважиш капризите на времето и търпеливо да изчакаш до следващото пълнолуние с надеждата, че и тогава луната няма да ти изиграе някой номер.
— Разбирам, Луций Корнелий.
И така, Сула си нае двуколка и потегли обратно за Рим, а Клитумна остана във вилата да пази съкровената тайна, опитвайки се възможно най-убедително да играе ролята си на жена пред самоубийство. Дори Вити, която господарката й често викаше в леглото си, така и не се усъмни в искреността на чувствата й.
При пристигането му в Рим първата работа на Сула беше да повика при себе си иконома на къщата на Клитумна на Палатина. Той беше един от малкото роби, които не бяха последвали господарката си в Цирцеи, тъй като вилата си имаше отделен иконом, използващ дългите отсъствия на Клитумна, за да може в ролята си на пазител на напуснатото й имение да я мами, както си пожелае. В което начинание имаше конкуренция единствено в лицето на въпросния палатински колега.
— Колко души прислуга остави тук господарката ти, Ям? — попита Сула, разположил се царствено зад писалището в кабинета. Очевидно смяташе да си състави цял списък, защото бе приготвил парче пергамент.
— Само аз, две момчета, две момичета, освен това един от робите, отговарящи за пазаруването, и помощник-готвачът, това сме всички, Луций Корнелий — отговори му икономът.
— Е, значи ще трябва да наемем допълнителни хора, защото след четири дни, Ям, имам намерението да организирам празненство.
Той размаха списъка пред лицето на изумения иконом, който се намери в неудобното положение да се колебае струва ли си дали да напомни, че господарката Клитумна не му е давала нареждания за каквито и да било празненства в нейно отсъствие, или ще е по-добре просто да си гледа работата с надеждата, че когато дойде време за плащане на разходите, ще му се размине без бой. Но Сула побърза да го успокои.
— Празненството е в моя чест, така че аз си го плащам, а специално за теб ще има голямо възнаграждение, ако спазиш две условия: едното е да ми помогнеш с каквото можеш за добрата организация, а другото е да не споменаваш нито дума за него на господарката при завръщането й — когато и да е то. Ясен ли съм?
— Съвсем ясен, Луций Корнелий — поклони му се почти до земята Ям: да спечели щедростта на господарите, беше нещо също толкова елементарно за един роб, издигнал се до положението на домашен иконом, колкото и да преправи цифрите в книгата за разходите.
Сула отиде да си търси танцьори, музиканти, акробати, магьосници, смешници и всякакви други интересни личности, които да развличат гостите. Защото това щеше да е последното увеселение, което щеше да даде на приятелите си, празненството, с което веднъж завинаги да приключи с празненствата. А за него трябваше да се вдигне шум, какъвто подобава, из целия Палатин.
Последната му спирка се оказа домът на комика Сцилакс.
— Искам да наема Метробий за една вечер — каза той вместо поздрав, щом нахълта в таблиния, който Сцилакс беше предпочел да превърне от кабинет в нещо като всекидневна. Жилището на актьора издаваше ленивия и сладострастен живот, който той водеше: мебелите бяха до един от касиево дърво, стените бяха покрити с грозни гоблени, способни да съкратят живота на всекиго с поне мъничко вкус, а из стаите почти не можеше да се върви от всевъзможните легла, кушетки и табуретки, натъпкани с най-качествена вълна.
Сцилакс се надигна от любимата си кушетка, но преди още да е успял да изрази възмущението си, Сула на свой ред се изтегна сред възглавниците на отсрещната.
— Честно казано, Сцилакс, тук е толкова меко, че на човек чак му се струва как потъва като в яйчен крем — започна да обсъжда мебелировката той. — Да не си някой сирийски деспот, че да се излежаваш така неблагопристойно? Защо не вземеш да се обзаведеш с мебели, напълнени с конски косъм като всички хора? Или ти се иска постоянно да си мислиш как се гушкаш с някоя огромна курва? А!