Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Но да не се отвличам, а да мина по същество. Когато Скавър най-сетне забеляза делегацията, той остави настрана купчината договори и като загърби хората, с които смяташе да ги сключва, застана, подобно на някоя каменна статуя, на куриатния си стол. Тогата му се разстилаше властнически над коленете, оставяйки само единия крак да се покаже отдолу — класическата поза.
— Е? — обърна се той към Далматик Понтифекс Максимус, който беше избран за говорител на делегацията.
— Марк Емилий, Сенатът официално прие консултум, с който изисква от теб незабавно да се откажеш от цензорската си длъжност — заяви му другият, който явно никак не се чувстваше щастлив, че трябва да води подобни разговори.
— Няма да го направя — отвърна му Скавър.
— Длъжен си! — изблея Далматик.
— Нищо не съм длъжен! — отсече Скавър и се обърна на другата страна, давайки знак на хората с договорите да се приближат отново. — Та докъде бях стигнал, преди да бъда така грубо прекъснат?
Далматик опита пак:
— Марк Емилий, моля те!
Обаче усилията му бяха възнаградени единствено с крясъците на Скавър, че пикае на всички.
След като Сенатът си беше изстрелял стрелите, въпросът беше отнесен единствено до Плебейското събрание, хвърляйки върху плебса отговорност, която той никога не е носил и не е искал да носи. По-уместно би било, ако със Скавровия случай се занимаеха центуриатните комиции, които, освен че имат по-голям престиж от Плебейското събрание, но и имат прякото задължение да избират цензорите. Ала Плебейското събрание благоволи да обсъди въпроса със Скавровия луструм и накрая беше решено колегията на трибуните да получи последната си задача за годината. Беше им заръчано с цената на всякакви средства да махнат Марк Емилий Скавър от поста му.
И така, вчера, деветото число от декември, десетте народни трибуни, начело с Гай Мамилий Лиметан, се насочиха тържествено към храма на Юпитер Статор.
— Марк Емилий, наредено ми е от страна на римския народ да отнема пълномощията ти като цензор — каза му Гай Мамилий.
— Не съм избран от народа, Гай Мамилий, поради което не виждам как така народът ще ме сваля от длъжност — отвърна му Скавър, на когото плешивото теме лъщеше на слънцето като апетитна зимна ябълка.
— И все пак, Марк Емилий, народът е върховният суверен, а народът казва, че трябва да се откажеш от длъжността си — настоя Мамилий.
— Няма да се откажа! — държеше на своето той.
— В такъв случай упълномощен съм от народа да те арестувам и затворя, докато не се откажеш официално от длъжността си.
— Само посмей да ме докоснеш, Гай Мамилий, и ще заговориш със сопранов гласец! — закани му се Скавър.
При което Мамилий просто се обърна към тълпата, насъбрала се да им гледа спектакъла, и на висок глас обяви:
— Призовавам целия римски народ да свидетелства, че в този миг слагам своето вето върху по-нататъшната дейност на Марк Емилий Скавър като цензор!
С това, разбира се, всичко свърши. Скавър си прибра свитъците с проектодоговорите, даде ги на секретаря си, връчи и сгъваемия си стол от слонова кост на придружаващия го роб и тръгна да се покланя на публиката, която от всички забавления най-много обича да гледа как двама магистрати се препират, а и винаги е имала за свой любимец Скавър, защото е от малкото, у които може да се открие смелостта, ценена толкова много в римските управници. Заслиза тържествено по стъпалата пред храма, по пътя потупа гальовно дорестия кон на Пердика, хвана Мамилий под ръка и напусна бойното поле, отнасяйки всички лаври.“