Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Затова първата й работа след пристигането беше да използва нововъведението, след което да се навечеря и да си легне в самостоятелна спалня, отделно от Сула. Той щеше да остане в Цирцеи не повече от два дни, колкото да обкръжи с възможно най-голямо внимание мащехата си, която, макар и да го искаше при себе си, дори не намираше сили да му се усмихне.
— Имам една изненада за теб — съобщи й той, докато се разхождаха из имението рано сутринта преди заминаването му.
Но дори това не предизвика очаквания интерес.
— Така ли? — попита с неприкрито безразличие Клитумна.
— Ще си я получиш първата нощ, когато има пълнолуние — наблегна той на това пояснение, надявайки се, че поне то ще прозвучи примамливо.
— През нощта ли? — учуди се тя, изведнъж заинтригувана.
— През нощта, и то, когато има пълнолуние! Да се надяваме, че няма да бъде облачно и луната ще се вижда.
Бяха спрели срещу високата фасада на вилата. Както беше възприето, вилата беше построена на наклонен терен, така че лоджията да се издига над входа и собственикът да се наслаждава на гледката около имението си. Зад тънката стена на фасадата беше широкият перистил, а зад него самата вила с повечето стаи и други помещения. Конюшнята беше в ниското, на едно ниво с фасадата, до нея се издигаше постройката за конярите и прислугата, а точно зад нея беше самата лоджия.
Поляната пред вилата се спускаше под лек наклон към скалите над морето и сред избуялите треви тук-там се показваха цветовете на пълзящи рози. От всички страни имението беше оградено от дървета, които със зеленината си биха скрили интимния живот на обитателите на вилата, дори и ако с времето в околността се появяха нежелани съседи.
Сула се обърна наляво и посочи към горичката от пинии и кипариси.
— Това е тайна, Клитумна — продължи той с леко ръмжащия си глас, което обикновено означаваше, че предстои продължителен и изпълнен със сладости любовен акт.
— Кое е тайна? — попита тя, ставайки необичайно нетърпелива.
— Ако ти кажа, вече няма да е тайна — прошепна й и нежно я захапа за ухото.
На мащехата му хем й стана неудобно, хем — приятно.
— Тайната и изненадата, която ме чака по пълнолуние, едно и също ли са?
— Да, но ти самата трябва да пазиш всичко в най-дълбока тайна, включително и това, че въобще съм ти говорил за някакви изненади. Искам да ми дадеш думата си.
— Давам ти я.
— От теб се иска да излезеш от вилата три часа след падането на мрака. Трябва да слезеш тук съвсем сама и да се скриеш между онези дървета, ей там — погали я Сула по бедрото.
От тъгата на Клитумна не беше останала и следа.
— Аууу! Ама нали изненадата ще бъде приятна? — тъничкото й гласче наблегна на последната дума.
— Ще бъде най-голямата изненада в целия ти живот — увери я той, — и това не е само обещание. Но имам няколко условия.
Клитумна навири носле като момиченце и малко глуповато попита:
— Така ли? И какви са те?
— Първо, никой за нищо на света не трябва да разбере за това, дори малката Вити. Ако споделиш с някого за изненадата, тя ще се превърне в голямо разочарование за теб. А пък аз много, ама много ще се ядосам. Не искаш да се ядосвам, нали, Клитумна?
Тя чак потръпна при тези думи.
— Не, Луций Корнелий, не искам.
— Тогава ще си държиш устата затворена. Наградата ти ще бъде нещо толкова удивително и неочаквано, колкото не си и сънувала — отново зашепна Сула. — Да ти призная, ако продължиш през тези дни да изглеждаш също толкова съкрушена, колкото и досега, изненадата ще те зарадва още повече, имаш ми думата.
— Ще постъпя както ми казваш, Луций Корнелий тържествено се зарече жената.
На Сула не му беше трудно да прочете мислите на мащехата си, която несъмнено бе решила, че изненадата ще е някоя нова и възхитителна спътница в живота привлекателна, готова за секс, разбрана и което не беше за подценяване, достатъчно словоохотлива, за да може в нейната компания времето между две нощи, отдадени на страст, да минава по-бързо. От друга страна, Клитумна несъмнено си даваше сметка, че ако не спази условията, нищо чудно той изведнъж да си промени намеренията, да отведе момичето — което и да е то — и с парите, наследени от Никополис, го настани в самостоятелен апартамент, далеч от всякакви мащехи. Освен това случеше ли се Сула да заговори сериозно, рядко някой щеше да се осмели да му противоречи — една от причините, заради които и никой от прислугата в дома на мащехата му дори не помисли да разпространява клюки за това какви ги, вършат Клитумна, Никополис и Сула заедно всяка нощ. Е, случваше се някой да си поотвори устата тук и там, но страхът така го сковаваше, че думите му никога не звучаха достатъчно убедително, за да имат желания ефект.