Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

Разбира се, напълно съм съгласен с теб, че нашият човек се оказа твърде муден — бих казал впечатляващо муден, — след като пристигна в Африка в началото на пролетта, а отложи военната си кампания чак за края на лятото. Но в докладите му неизменно се подчертава, че войските му се нуждаели от огромна подготовка и Сенатът поне досега с нищо не е показал, че не му вярва. И все пак ми е чудно защо е назначил точно теб, който цял живот си служил в пехотата, за началник на конницата и в същото време се е лишил от услугите на Публий Рутилий като командир на войскова част, за да го назначи за префект фабрум и да го прати да се занимава с обоза и доставките. Но също е вярно, че само главнокомандващият има правото да се разпорежда кой с какво ще се занимава, независимо дали става дума за висш легат или за редови войник от спомагателните части.

Всички римляни посрещнаха възторжено новината за завземането на Вага, макар ако се вярва на писмото ти, градът се е предал доброволно. Но между другото — съжалявам, ако ти прозвуча като адвокат на Квинт Цецилий — не виждам с какво толкова те е възмутил с назначаването на близкия си приятел Турпилий за началник на гарнизона във Вага. Толкова ли е важно това?

Във всеки случай твоят разказ за битката при река Мутул ми се стори далеч по-описателен и заслужаващ внимание от онзи, който Квинт Цецилий представи пред Сената, а това ти го казвам, за да не си мислиш, че всяка твоя дума я посрещам задължително със скептицизъм и недоверие. Трябва да знаеш, че във всичко продължавам да бъда единствено на твоя страна. Сигурен съм, че си бил прав, когато си твърдял пред Квинт Цецилий как единственият начин да се спечели войната против Нумидия е да бъде заловен самият Югурта, защото и аз съм дълбоко убеден, че именно той е душата на нумидийската съпротива.