Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Херкулес Атлас изпълни последен номера си, точно преди веселящите се да се разделят на две партии: онези, които са прекалено пияни, за да проявяват какъвто и да било интерес към секса, и онези, които са достатъчно пияни, за да не проявяват интерес към нищо друго. За да удостоят юначагата с вниманието си, зрителите се насъбраха около колонадата на перистила, наобикаляйки дървената площадка, издигната специално за Херкулес Атлас. След като се разгря с няколко огънати стоманени пръчки и още толкова натрошени на трески дебели дървени греди, исполинът награби половин дузина пищящи момичета, качи някои от тях на раменете си, други на главата си, а останалите прибра под мишница, и така въоръжен, хвана по една наковалня във всяка ръка и зарева свирепо като същински атласки лъв. Всъщност Херкулес Атлас си прекарваше вечерта чудесно — виното, което беше изпил, сякаш стомахът му бе бездънен кладенец, щеше да е достатъчно да му спечели всеобщото възхищение, дори и да не бяха момичетата и наковалните. Но той неуморно подхвърляше все повече и повече тежести, докато красавиците, окичили го като гердан, започнаха да пищят повече от ужас, отколкото от удоволствие.
Сула излезе насред градината и любезно го потупа по коляното.
— Хей, стари друже, би ли пуснал момичетата? Ще ги смачкаш с тия железа.
Херкулес Атлас моментално се подчини, но обладан от присъщия си зъл нрав, сграбчи самия Сула вместо тях.
— Ти нема да ме учиш как да си играа номера! — изрева той и развъртя домакина над главата си, както жреците на Изида въртят пръчките си, докато от бедния Сула се разхвърчаха перуки и шалчета.
Някои от веселящите бяха обзети от паника; други решиха, че ще е редно да помогнат на злощастния домакин, и предпазливо наобиколиха гиганта с надеждата, че с блага дума ще го склонят да пусне жертвата си. Но Херкулес Атлас скоро разреши дилемата, пред която бяха поставени всички присъстващи, като прибра Сула под мишница и подобно на човек, помъкнал със себе си торбата с покупки, напусна победоносно празненството. Нямаше как да го спрат. Доста смелчаци му застанаха на пътя, но той преминаваше през телата им, сякаш бяха безплътни. Най-много си изпати робът на вратата, който получи такова здраво кроше в лицето, че чак изхвърча на няколко метра, а в това време Херкулес Атлас излезе през широко отворената порта и без да изпуска Сула, скоро се изгуби по улицата.
В началото на Весталските стълби юначагата спря.
— Всичко наред ли е? Пропуснах ли нещо, Луций Корнелий? — попита той, като го остави внимателно на земята.
— Справи се чудесно — похвали го Сула, на когото му трябваше известно време да се свести. — Хайде, ще те изпратя до дома ти.
— Нема защо — увери го Херкулес Атлас и като запретна ръба на лъвската си кожа, заслиза надолу по стълбите. — Живеа на две крачки оттук, а ако не виждаш, да ти кажа, че луната е пълна и нема опасност да се изгуба.
— Аз пък настоявам да те изпратя — настигна го Сула.
— Е, щом така си решил — вдигна рамене мъжагата.
— Все пак не мислиш ли, че ако тръгна да ти плащам насред Форума, ще се намерят достатъчно любопитни погледи да ни забележат? — напомни му Сула.
— Верно бе! — плесна се по дебелата глава Херкулес Атлас. — Съвсем забравих, че още не си ми платил. Ами айде, идвай тогава.
Юнакът заемаше четири стаи на третия етаж в една инсула надолу по Кливус Орбиус, в самите околности на Субура, но все пак при условия далеч по-хигиенични от тамошните. Първото нещо, което направи впечатление на Сула, след като влезе в апартамента, беше, че робите ги няма. Навярно бяха решили, че господарят им или изобщо няма да се върне за нощта, или ще е достатъчно пиян, за да обърне внимание на своеволието им да си издействат малко свобода. По всичко изглеждаше, че в къщата не е шетала жена от доста време, но за всеки случай Сула реши да провери:
— Жена ти не е ли тук? — попита той.
— Жени! — изфуча Херкулес Атлас. — Мразим ги.
Двамата се разположиха около маса, на която предвидливо бяха оставени кана с вино и няколко глинени чаши. Сула бръкна в пазвата си, развърза лененото въженце, което тайно беше опасал около гърдите си, и извади натъпканата си кесия. Докато Херкулес Атлас наливаше две от чашите до ръба, Сула дръпна връвчицата на кесията и ловко измъкна отвътре някаква нагъната книжчица, която явно не влизаше в дължимата сума. После обърна кесията и изсипа цялото й съдържание върху масата. Блестящите сребърни монети издрънчаха весело върху дървото, а три-четири се претърколиха от ръба и коварно паднаха на пода.
— Е, къде бе? — извика подире им Херкулес Атлас и залази на четири крака, за да ги гони по земята.