Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Поне вече ще престанат да ми досаждат — отбеляза Скай Монстър.
Докато празненството течеше, Скай Монстър дръпна Джак настрани и го помоли да му разкаже по-подробно за случилото се с любимия му „Халикарнас“.
Джак не скри нищо и лицето на пилота посърна.
— Беше чудесен самолет…
— Наистина беше — съгласи се Джак. — Но ако след някоя и друга седмица влезеш във форма за малко екшън, мога и да измисля нещо.
1 май 2008, 17:30
Месец и половина след последния краен срок
Залязващото слънце окъпа новата ферма на Джак във великолепна оранжева светлина.
Фермата представляваше огромен изолиран имот насред необятната австралийска пустош, до едно пресъхнало солено езеро. Беше му дадена от австралийското правителство като отплата за добре свършената работа — и като компенсация за предишната след нападението.
Беше стара военна база и имаше някои от чертите на предишната му ферма — малко възвишения, малка солна мина, писта с хангар и много открито пространство; имаше и нови придобивки, сред които системи за сателитно, лазерно и видеонаблюдение.
Джак седеше на опасващата цялата къща веранда и отпиваше от кафето си в компанията на Зоуи. Лили и Алби си играеха радостно на прашния двор пред тях — хвърляха на Хор гумена мишка, а соколът я улавяше в полет и им я връщаше.
Джак погледна към хангара, където Скай Монстър работеше по черния „Туполев-144“. Бяха освободили машината от Великденския остров преди няколко седмици. Самолетът беше по-малък от „Хали“, но пък развиваше по-високи скорости и Скай Монстър много го беше харесал. Беше го кръстил „Небесен воин“.
Като бонус в самолета откриха всички записи на Месоядния за Стълбовете, Машината и Тъмната звезда, както и чертежи, карти и цифрови фотографии на белите надписи на Словото на Тот върху Стълбовете.
Колкото до самите пет Стълба, които бяха останали, сега те се намираха в малката солна мина до езерото, в помещение с бели стени, запечатано със солни кристали, зад дървена врата, изписана от Лили с йероглифите на Словото на Тот.
И там, невидими за човешки очи, Стълбовете блестяха, течните им сърцевини сияеха ярко.
Докато Стълбовете останеха тук, скрити от света, далеч от човечеството и човешката жажда за власт, техните награди щяха да си останат неизползвани, колкото и могъщи, смъртоносни, спасителни или изключително важни да бяха.
Джак беше казал на шефовете си, че всички Стълбове са изчезнали по време на сблъсъка при последния Връх, че са паднали с Вълка и Шестия стълб в бездънната пропаст и са изгубени завинаги. Новината беше посрещната с известно мърморене, но накрая бе приета без повече въпроси — в края на краищата Джак бе спасил света както от унищожение, така и от тирания.
Така или иначе, човечеството трябваше да се оправя само, без познанията и способностите на прочутите Стълбове.
Зоуи се пресегна и хвана ръката му. Сега и двамата имаха сватбени халки — гражданската церемония се бе състояла миналата седмица.
— И тъй, светът отново е спокоен — рече Зоуи.
— Честно да си кажа, това определено ми харесва — отвърна Джак.
— Добре че онези хора, които и да са те, са построили Машината — каза Зоуи. — Спасиха ни задниците. Но едно все не ми дава покой — те самите в крайна сметка не са оцелели. В един момент цивилизацията им е изчезнала, колкото и развита да е била технологично.
Джак сви рамене.
— Земята е на повече от два милиарда години, Зоуи. А само за някакви си пет хилядолетия нашата версия на човечеството е стигнала от пещерите, лова и събирателството до космическите пътешествия. Строителите на Машината са били цивилизация, която се е издигнала до огромна висота, а после… кой знае? Може да ги е покосила някаква болест. Може да са се самоунищожили. Може да ги е заличил някой заблуден астероид, който не са успели да забележат. Цивилизациите се издигат и умират, след което всичко започва отново. Така е устроен светът. Нашата цивилизация също ще загине някой ден — и да, ние самите можем да предизвикаме гибелта й — само че това няма да се случи сега, поне не и докато аз имам думата.
Зоуи се усмихна и извади бележник.
— Знаеш ли, има още едно нещо, което така и не разгадахме.
— Какво по-точно?
— Самоличността на Петия велик воин. Ще ти прочета откъсите.