Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Долу на терасата Месоядния се обърна и челюстта му увисна от изненада.
За пръв път в професионалния му живот нещо нарушаваше невъзмутимата му самоувереност. За пръв път някой беше направил нещо, което той изобщо не беше очаквал.
Смразен от ужас, Месоядния гледаше как големият черен „Халикарнас“ се носи по склона към него и хвърля искри във всички посоки.
После огромният нос на боинга проби подобната на укрепление структура около бездната и древните блокове се разхвърчаха, западаха по терасата и в пропастта. Хората на Месоядния се втурнаха да търсят прикритие. Даян Касиди се сви зад един каменен пиедестал. Йоланте и двете деца клекнаха зад съседния.
Когато прахта се уталожи, цялата предна половина на огромния самолет стърчеше през разбитата стена. Черният боинг се бе килнал заплашително напред и носът му почти докосваше терасата. За миг Месоядния си помисли, че грамадната машина ще рухне и ще разруши площадката.
Но това не стана.
С метален стон самолетът спря, увиснал под опасен ъгъл над ръба на терасата, с нос надолу, заклещен от полуразрушената древна стена.
Часът бе 17:55.
Месоядния стоеше на откритата тераса пред „Халикарнас“. Огромният черен самолет го гледаше свирепо като разгневен бог, разбитите прозорци на кабината му забележително приличаха на присвити очи.
Месоядния затърси признак на живот в кабината, помъчи се да различи Джак.
— Стреляйте по всичко, което се появи от този самолет! — нареди той на хората си. После извика към боинга: — Уест! Предполагам, че онзи вътре си ти! Дързък ход в последния момент, но тук не можеш да победиш! Имам числено и огнево превъзходство!
Не забеляза, че стоящата до него Йоланте отстъпва назад. Лили и Александър направиха същото.
Изведнъж нещо в кабината помръдна и четиримата войници от Спецназ откриха огън и изсипаха дъжд от куршуми върху клюмналата кабина.
След няколко секунди спряха да стрелят. Дулата на автоматите им димяха.
В кабината вече нищо не помръдваше.
Месоядния продължаваше да се взира, да търси…
Гласът на Джак се разнесе от някакъв високоговорител:
— Числено превъзходство — да. Огнево — надали…
И изведнъж Месоядния видя движение — не от кабината, а от единственото останало крило на „Халикарнас“ — 50-милиметровата картечна кула, монтирана в началото на крилото, се завърташе…
… за да насочи двете си дула право в него.
— Господи… — изпъшка Месоядния, когато видя седящия в кулата Джак. — Печелиш, млади Уест.
Джак откри огън.
Двете 50-милиметрови картечници оживяха и избълваха дълги езици огън и унищожителна вълна куршуми, които с лекота можеха да разкъсат изтребител.
А когато улучваха човешко същество, ефектът бе потресаващ.
Предната половина от тялото на Месоядния изведнъж се превърна в кървава пихтия: десетки рани с размерите на юмрук цъфнаха по торса му. Месоядния се разтрисаше като марионетка при всеки удар — дъждът от куршуми не му позволяваше да падне. Джак спря да стреля и Месоядния най-сетне се свлече на терасата. Вече дори не приличаше на човешко същество.
Същото се отнасяше и за войниците от Спецназ до него. Бяха направени на решето и телата им се превърнаха в кървава каша. Единият бе изхвърлен от терасата от вълната куршуми и полетя с писъци в бездънната пропаст.
Когато всичко приключи, Джак излезе от кулата, спусна се по крилото и скочи на терасата с пистолети „Дезърт Игъл“ в ръце.
Лили се втурна към него и го прегърна. Той я остави да го направи, но не отвърна — оръжията му продължаваха да са насочени към Йоланте, Александър и Даян Касиди. Очите му бяха като от стомана.
Обърна се към Йоланте.
— Странна жена си, но веднъж ми спаси живота, затова не искам да те убивам… освен ако не ми дадеш повод да го направя. Вземи момчето и се махни от пътя ми.
Йоланте отстъпи назад, хванала Александър за ръка. Прояви достатъчно разум, да не каже нито дума. Даян Касиди направи същото.
Джак вдигна все още мокрия Стълб, който лежеше до останките на Месоядния, и погледна назад към просеката — пътека. Вълка и Мао все още бяха на нея, но вече бяха по-близо, почти стигаха.
Погледна обърнатата пирамида в отсрещния край на терасата. Времето щеше да им стигне точно.
Обърна се към Лили.
— Знаеш ли, хлапе, от самото начало си знаех, че в крайна сметка ние с теб ще трябва да се справим с това. Заедно.