Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Джак стоеше изумен до Лили.
„Това е наградата власт — осъзна той. — Властта да осъществяваш мислите си, да налагаш волята си на другите абсолютно и без възможност за съпротива. Върховната власт.“
Отново погледна Лили, гневните й, неземни очи. А тя изгледа Даян Касиди, която още се свиваше зад един пиедестал.
— Ти. Ти ни предаде. Съобщаваше на враговете ни всичко, което правехме. Мисля, че трябва да умреш.
Даян моментално рухна на колене. Погледът й бе прикован в Лили. Започна да се задушава, а после от изцъклените й очи потече кръв миг преди те да се пръснат в два противни фонтана. Археоложката се строполи мъртва.
Мао побягна.
Лили го гледаше безстрастно как се спасява.
— Май не си бил толкова страхлив, докато си изтезавал Магьосника, полковник Гонли — каза с неестествено дълбок глас.
Запъхтяният Мао тичаше по терасата, устремен към полуразрушеното укрепление.
Лили небрежно махна с ръка към укреплението — и огромна лавина блокове се плъзна по постройката и се стовари точно върху Мао.
Тялото на китаеца бе смазано на мига и се превърна в кърваво петно на терасата. Каменната лавина спря до свитите фигури на Йоланте и Александър. Двамата бяха обезумели от страх каква съдба ще им отреди Лили.
Джак беше ужасен.
Обърна се към Лили. Лицето й бе изкривено от ярост. Стискаше здраво блестящия Стълб в ръката си.
„Стълбът й дава тези сили — помисли той. — Той подхранва гнева й…“
— Лили, скъпа… — започна Джак.
Тя се обърна към него, черните й очи проблеснаха… и тя примигна и го позна.
И този момент на разпознаване, този сблъсък между любовта и цялата омраза, надигнала се в нея, се оказа твърде много за мозъка на малкото момиче.
Лили припадна и се свлече на земята, Стълбът се изплъзна от ръката й и спря на самия ръб на бездната.
И Джак остана до нея на терасата, с блестящия Стълб в краката му, с огромната пирамида над него, с бездънната пропаст долу и с един човек, който му препречваше пътя — баща му.
Погледът на Вълка не се откъсваше от Стълба в краката на Джак.
— Джак — рече той, — помисли си. Който държи това нещо, може да направи каквото си поиска. Може да подчини на волята си всеки, може да убива само с мисъл, може да владее абсолютно, без ограничения или…
— … съвест — довърши Джак.
Разнесе се глух грохот. Предизвиканата от Лили каменна лавина беше отслабила стената, поддържаща „Халикарнас“, и огромният „Боинг 747“, който бе кацнал застрашително над терасата, всеки момент щеше да рухне на нея.
— Аз бих могъл да наложа мир на света — каза Вълка. — Мир чрез заплахата от употреба на върховната сила.
— Няма такова нещо като доброжелателен диктатор, татко…
— Тогава какво ще кажеш да го вземеш ти? Хайде, направи го — подкани го Вълка. — Почувствай силата. Почувствай как тече през теб. Знаеш, че го искаш.
Джак погледна надолу към сияещия Стълб. Той просто си лежеше в краката му — цялата власт на света…
Погледна Стълба, погледна и Лили, която лежеше до него със затворени очи и дишаше плитко. И в този момент дълбоко в сърцето си осъзна нещо.
Не искаше.
Не искаше да го вземе.
Не искаше да властва над никого.
И точно в този миг Джак осъзна с абсолютна яснота, че не е като баща си…
Куршумът го улучи в гърдите, но не успя да пробие бронираната жилетка, а само го завъртя и едва не го изхвърли от терасата.
Джак се просна по корем на самия ръб на терасата, краката му увиснаха над бездната.
Вдигна очи и видя втурналия се към Стълба Вълк. Всичките му приказки за власт и мир бяха само залъгалка, която целеше Джак да откъсне очи от него за мига, който му бе нужен да извади пистолета си и да стреля. И номерът бе успял.
Стълбът беше на педя от ръцете на Джак. До него Лили продължаваше да лежи в несвяст.
Пръстите на Джак задраскаха по гладките камъни на терасата, мъчеха се да се доберат до Стълба.
Чу как „Халикарнас“ изстена отново, видя как няколко камъка и хоросан се откъсват под него. Последни напъни преди падането…
И тогава, миг преди втурналият се Вълк да стигне до Стълба, Джак се пресегна отчаяно… и не хвана сияещия диамант — не искаше да го прави — а вместо това го блъсна с все сили и го запрати към отсрещния край на терасата.
Вълка се метна след него.
Но Джак знаеше, че е постигнал целта си. Беше ударил Стълба достатъчно силно, за да го плъзне по продълговатата тераса и…