Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Че как няма да се появя — уморено рече Джак. — Готови сме за подводно измъкване. На северозападния нос сме.
— Плувайте навътре и оставете течението да ви понесе на изток покрай северния бряг. Ще ви чакам.
И така четиримата заплуваха през вече потопената входна зала с колоните. За по-сигурно Джак беше привързал децата за себе си. Когато излязоха от огромния вход, усетиха тегленето на силното океанско течение, което ги понесе на изток, далеч от военните кораби на китайците.
Не се съпротивляваха на течението. Просто го оставиха да ги понесе покрай северния бряг на Великденския остров и още няколко километра на изток, където ги посрещна „Индийски нападател“ на Дж. Дж. Уикам.
Влязоха през един люк и старата подводница клас „Кило“ отплава на юг, далеч от обърканите китайски самолетоносачи, които продължаваха да пазят Великденския остров.
24 март 2008
Четири дни след последния краен срок
Джак и Лили се втурнаха в импровизираната лечебница, организирана в бившето леговище на Месоядния.
Зоуи, Алби и Лоуис лежаха на военни койки, почистени и будни. До тях, също на койка, беше Астро, а до него шейх Анзар ал Абас, заобиколен от Мечо Пух, Стреч, близнаците, Скай Монстър и група въоръжени мъже от полка на Мечо Пух.
Джак и Лили бяха долетели веднага щом Морския рейнджър успя да ги остави в приятелска държава, в този случай — в Нова Зеландия.
Лили се втурна към Алби.
Джак се насочи право към Зоуи.
— Добре ли си? — Лили прегърна силно Алби.
— Добре сме — отвърна той. — Пух и Стреч пристигнаха точно преди да ни свърши кислородът.
Лили погледна извинително майката на Алби.
— Съжалявам, госпожо Калвин. Съжалявам, че се забъркахте във всичко това.
Лоуис Калвин й се усмихна топло.
— През последните няколко дни Алби ми разказа всичко, Лили. Много се гордея с момчето си. И съм не по-малко горда, че има такъв чудесен приятел в твое лице.
Джак спря до леглото на Зоуи. Един дълъг момент двамата само се гледаха, без да кажат нито дума.
— Здрасти — наруши мълчанието той.
— Джак — каза Зоуи. — Ужасно съжалявам за онова, което направих в Дъблин, и…
— Не е нужно да съжаляваш.
— Беше тъпо. Имах толкова много за…
— Всичко е наред. Никога вече не нужно да казваш, че съжаляваш.
Лили също приближи и хвана ръката на Зоуи.
— Здрасти.
— Преди време казах на Лили нещо за приятелството — рече Джак. — Казах й, че верността на приятелите е по-дълговечна от паметта им. Зоуи, не ме интересува какво се е случило, а и по онова време аз протаках нещата помежду ни. Моята вярност към теб е завинаги. Колкото до случилото се там, за мен то вече е забравено.
Зоуи се усмихна и по бузите й потекоха радостни сълзи. После прегърна Джак и докато Лили ръкопляскаше, го целуна страстно.
Така екипът се събра отново и през остатъка от деня празнуваха победите си, разказваха истории и се перчеха с рани.
Мечо Пух разказа на баща си за предателството и смъртта на брат си, както и за опита си да спаси Стреч от Мордехай Мюниц. Старият шейх бе ужасен и покрусен, когато научи за постъпките на Ятагана, но накрая постави ръка на превързаното ляво око на Мечо Пух и каза:
— Радостен съм да зная, че имам поне един достоен син.
Джак им разказа за ефектната поява на „Халикарнас“ на последния Връх и как бе плъзнал самолета по склона на фунията.
— Нали казваше, че никога не бива да мамиш системата от капани? — обади се Лили.
Джак сви рамене и отвърна малко смутено:
— Бързах. А животът на цялата Земя беше заложен на карта.
Някой попита за Йоланте и Александър.
Джак им каза, че са оставили представителката на британската кралска фамилия в Нова Зеландия, откъдето да се оправя сама. Връзката й с тяхната мисия бе сложна — понякога беше враждебна към тях, понякога им помагаше, а при Петия връх в Диего Гарсия беше спасила живота на Джак, макар че спокойно можеше да го остави да умре. Джак бе сигурен, че ролята на Йоланте Комптън-Джоунс във всичко това съвсем не е приключила.
Колкото до Александър, Джак го беше оставил при свои доверени хора в Нова Зеландия — напълно непознато за военните по света семейство, за което Джак знаеше, че ще се грижи за момчето като за свое дете. Това бяха великолепните, жадни за внуци родители на Скай Монстър.