Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
… през ръба, в бездната.
Сияещият Стълб, зареден със смъртоносната си мощ, прелетя през ръба и се понесе в бездънната пропаст, за да изчезне завинаги.
Вълка го гонеше до самия край, метна се да го хване, но бе твърде късно.
Джак го гледаше как рухва на колене на самия ръб на терасата и надава отчаян рев — само за да бъде върнат рязко в реалността от внезапен грохот.
Надвисналият над терасата „Халикарнас“ най-сетне изгуби опора и рухна от стената на укреплението.
В някакво тъмно кътче на ума си Джак осъзна, че вече е виждал всичко това.
При Третия връх в Хокайдо, точно след като двамата с Вълка бяха положили Третия стълб, когато и двамата се бяха вкопчили в диаманта с окървавените си ръце.
Тогава Джак беше получил странно видение — как пада в бездна под Връх, а до него пада черен „Боинг 747“ с едно крило.
„Наградата за полагането на Третия стълб“ — помисли той и го побиха тръпки.
Зрение.
Спомни си коментарите на Магьосника за египетския ритуал, при който жрецът хващал предмет с окървавената си ръка и получавал видения; а също така и твърдението на Лао Дзъ, че зрението е може би способността да видиш собствената си смърт.
Значи това беше. Смъртта му.
Но това не означаваше, че не бива да се опита да я избегне.
Джак превъзмогна пулсиращата болка в гърдите и по цялото си измъчено тяло, събра последните си капки сила, вдигна Лили и с олюляване я помъкна към безопасния край на терасата точно когато „Хали“ се стовари върху нея с оглушителен трясък!
„Халикарнас“ се плъзна от мястото си, рухна върху терасата на три метра от стената и преряза камъка като някаква колосална брадва. Почти цялата тераса се откъсна от подобната на укрепление структура и полетя в бездната в мига, в който Джак и Лили скочиха на малката запазила се част до стената.
Джак се завъртя точно навреме, за да срещне погледа на баща си.
Все още легнал по корем в края на терасата, със свити в отчаяни юмруци ръце, Вълка се взираше невярващо в падащия „Халикарнас“.
И в този кратък миг Джак видя ужаса на откровението, изписан на лицето на баща му — необузданото преследване на силата на последния Стълб бе довело до края на Вълка. Именно то го бе поставило в това фатално положение. Желанието му за абсолютна власт щеше да го убие.
Ударена от масивното туловище на „Халикарнас“, великолепната тераса се откърши и пропадна в бездната, като отнесе и Вълка.
Вълка падаше.
Погледна нагоре и видя как обърнатата пирамида на Шестия връх се отдалечава бързо, става все по-малка и по-малка. После черната сянка на еднокрилия „Халикарнас“, който падаше след него, закри гледката.
Вълка също бе виждал тази картина — по същото време, по което я бе видял и Джак, когато двамата заедно сграбчиха Третия стълб с окървавените си ръце; само че върху Стълба бе кръвта на Вълка, а не на Джак, така че двамата бяха видели именно неговата смърт.
Така Джак Уест-старши, мъжът, известен като Вълка, полетя в бездънния мрак след всемогъщия Стълб и, подобно на него, изчезна завинаги.
Излизането от Върха отне доста време, но след месеците надпревара с небесния часовник Джак изобщо не бързаше.
Лили дойде на себе си, замаяна и изтощена, без абсолютно никакъв спомен за убийствената си демонстрация на власт.
Джак поднесе манерката си към устата й и тя предпазливо отпи.
После заедно с Александър понесоха пълната колекция от Стълбове и Рамзесови камъни на Месоядния навън.
Йоланте не направи опит да открадне или вземе артефактите. Изглежда, бе стигнала до негласно споразумение с Джак — ще й бъде позволено да излезе жива оттук, стига да не причинява повече неприятности.
Навлякоха водолазната екипировка, с чиято помощ Месоядния и хората му бяха проникнали във Върха през наводнения вход.
— Помниш ли как се използва това? — попита Лили Александър.
Той не отговори. След като беше видял изпълнението на сестра си, изглеждаше вцепенен от ужас пред нея.
— Ела, ще ти покажа как се прави — рече тя.
— Как смяташ да минеш през китайските кораби? — малко колебливо попита Йоланте.
Джак не й обърна внимание, а включи радиостанцията си.
— Тук ли си, Джей Джей?
Слушалката се изпълни с пращене.
— Чувам те, Джак — отговори гласът на Морския рейнджър. — Чакам вече няколко дни. Не бях сигурен, че ще се появиш.