По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
В шумното си преследване Фут беше изгубил представа за позицията на Джак.
— Ха, ха, Джак. Изобщо не се целех в теб. Виж, нека просто да поговорим. Можем да се разберем и ще си получиш дъщерята. Да го направим на сто хилядарки.
Джак си спомни, че бе чул затръшване на автомобилна врата, след като беше прострелян. Недалеч от къщата. Нямаше съмнение, че Кори е там. Но къде точно?
Ориентира се и бързо, но безшумно се насочи към най-гъстата част на гората, заобикаляйки Фут, който продължаваше да издава позицията си, като редуваше увещания със заплахи.
— Това беше! Свършено е с нея! — И го чу да тръгва решително през гората.
Джак спря и взе един камък. Метна го със здравата си ръка зад и отстрани на Фут. Храстите изшумоляха. Фут спря и бързо тръгна натам.
— Джак! Знам къде си! Едно… две… три…!
Джак използва движението и приказките му като възможност бързо да се придвижи, отново странично, но този път натам, накъдето се беше запътил преследвачът му. Фут извика още няколко пъти, след което продължи — много бързо — през гората.
Джак взе още един камък и го метна, но той отскочи от едно дърво — не се получи така изкусно, както миналия път.
— Хвърляме камъни, а? Няма да ти се получи, задник такъв!
„Продължавай да викаш“ — помисли си Джак и използва възможността да спринтира през един открит район в поредния гъсталак. Кишата вече валеше обилно и бе станал мокър до кости.
Докато се движеше, си даде сметка, че е доста изостанал от Фут. Трябваше да побърза. Хвърли още един камък, в отговор на което проехтяха няколко изстрела, насочени горе-долу в неговата посока. Джак чуваше как Фут продължава да си пробива път към бараката, като повтаряше заплахите си и описваше в живописни детайли какво точно ще направи на Кори.
— Ще й пръсна задника, Джак — помисли си хубаво! И после ще я удуша. Бавно!
Джак спринтира приклекнал през храсталаците. Разразилата се буря му позволяваше да тича почти изправен. Виковете на Фут се засилваха. Трябваше да побърза, да побърза.
Видя отпред открито пространство в тъмната студена гора — пътеката. Фут беше спрял да вика. Джак продължи през храстите колкото се може по-безшумно, докато не видя слабо блещукане. Колата беше паркирана горе-долу там, където предполагаше.
Но Фут беше по-близо до нея — прекалено близо. Джак видя револвера в кървящата му ръка. Фут се изкиска и отвори задната врата.
— Приготви се, кучко!
Цялата сила изтече от крайниците на Джак и той рухна на земята. Край. Беше закъснял!
В същия момент нещо тъмно — кубинката на Кори, последвана от облечен в джинси крак — се изстреля от задната седалка към Фут. Кубинката го уцели със зверска сила право в чатала. Фут изпъшка от болка, залитна назад и изпусна оръжието.
Джак моментално скочи. В следващия миг беше върху Фут. Без да обръща внимание на револвера в тревата, с едно бързо и плавно движение замахна с ножчето право към окото му. Острието потъна, очното желе се пръсна и върхът докосна костта отзад. Фут се замята с нечленоразделен рев и посегна към лицето си. Джак намери пипнешком револвера, сграбчи го и го насочи към Фут, който се търкаляше в агония на земята, притиснал окото си, с шуртяща между пръстите му кръв. Джак вдигна оръжието и го опря в главата на Фут.
— Не! — разнесе се глас зад него.
Джак се обърна. Беше Кори: още лежеше на задната седалка с вързани отзад ръце.
— Трябва ни жив — каза тя. — Трябва да го накараме да говори.
В първия момент Джак не каза нищо. После бавно свали револвера. Погледът му се спря върху глезените й. Бяха свободни, а на пода на колата се търкаляха срязани пластмасови белезници.
Кори проследи погледа му и обясни:
— Имаше остър ръб в металната рамка зад мястото на шофьора.
Джак пристъпи напред. Избърса окървавения нож и сряза белезниците на ръцете й. В следващия момент безмълвно прегръщаше дъщеря си, както не бе прегръщал никого през живота си, а сълзите се стичаха по лицата и на двамата.
57
След дъждовната нощ утрото беше прохладно, мъглите се носеха над реката.
Мендонка, вкиснат и мъчен от махмурлук, управляваше лодката. Естествоизпитателят Фосет отново беше заел мястото си на носа, но вече не четеше книгата си, а се оглеждаше за пеперуди. От време на време викаше на Мендонка да намали, когато забележеше пеперуда покрай реката, а веднъж дори настоя да преследват една с лодката, като самият той се беше пресегнал от носа и размахваше мрежата си, докато не улови летящата гадина.