Черната вдовица [bg]

— Всички бойци ли са получили целите си? — попита Саладин.

— Всички без палестинската лекарка.

— Кога пристига тя?

— Трябва да кацне в четири и трийсет, но полетът ѝ се движи няколко минути преди графика.

— Провери ли?

Той кимна. Беше добър, помисли си Саладин, толкова добър, колкото и Мохамед Ата. Жалко, че никога няма да получи същата слава. За Ата се говореше с почит в джихадистките среди, ала само шепа хора от движението ще знаят името на Касам ел Бана.

— Боя се — каза Саладин, — че има лека промяна в плана.

— И кого засяга тя?

— Теб.

— Мен ли?

— Искам тази вечер да напуснеш страната и да стигнеш до халифата.

— Но ако направя резервация в последната минута, американците…

— Няма да заподозрат нищо — прекъсна го с твърд глас Саладин. — Твърде опасно е за теб да останеш тук, братко Касам. Знаеш прекалено много.

Египтянинът не отговори.

— Почисти си компютъра, нали? — попита Саладин.

— Да, разбира се.

— И жена ти не знае нищо за работата ти?

— Абсолютно нищо.

— Тя ще дойде ли с теб?

— Съмнявам се.

— Жалко — въздъхна Саладин. — Но мога да те уверя, че в халифата има достатъчно красиви млади жени.

— И аз така съм чувал.

Младият египтянин се усмихна за пръв път. Когато обаче Саладин вдигна бродираната възглавница и извади глока със заглушител, усмивката му се изпари.

— Не бой се, братко мой — каза Саладин. — Това е просто предохранителна мярка, в случай че през вратата вместо теб бе влязъл някой от ФБР. — Той протегна ръка. — Помогни ми да стана. Ще се сбогуваме навън.

С пистолета в една ръка и бастуна в другата, Саладин последва Касам ел Бана до колата му.

— Ако по някаква причина те арестуват по пътя към летището…

— Няма да им кажа нищо — отвърна смело младият египтянин — дори и да ме изтезават.

— Не си ли чул, братко Касам? Американците вече не правят такива неща.

Касам ел Бана се настани зад волана на колата си и затвори вратата. Саладин почука леко по прозореца с дръжката на бастуна. Прозорецът се спусна надолу. Младият египтянин вдигна въпросително поглед.

— Има още нещо — каза Саладин.

— Да?

Едрият мъж насочи глока със заглушител през отворения прозорец и стреля бързо четири пъти. След това бръкна вътре, като внимаваше да не си изцапа шлифера с кръв, запали двигателя и приведе колата в движение. Малко след това тя изчезна в тъмното езеро. Саладин изчака, докато спряха да излизат мехурчета и водната повърхност отново стана гладка като стъкло. Сетне се качи в колата си и пое обратно към Вашингтон.