Хазарски речник [bg]

Мистерията около познанието продължава и в двата Па-вичеви послеслова към Хазарски речник - APPENDIX I u APPENDIX II. Те са обобщението на защитаваната идея за неуни-щожимия стремеж на духа към познанието. Но ако речникът до апендиксите може да се нарече Книга на мъдростта, то те откриват пред читателя и Книгата на предупреждението. Докато има устремен дух, а той е вечен, ще има и сили, които духът да преодолява - силите на разрушението. Павич въвежда странния образ на дете-убиец. Верен на своята знаковост на парадоксите, писателят стрива на пепел традиционното тълкуване за детската чистота. Невинната маска е само предупреждение за лукавите превъплъщения и детенцето във финала се превръща в символ на необразованата жестокост. Изглежда, единственото, от което се страхува авторът на Хазарски речник!

Речниковата структура е дала възможност на Павич да се прояви като виртуоз в умението да създаде блестяща проза в привидно чужди на литературата форми - той категорично открива художествени перспективи пред определено нехудожествения модел на лексикографското изложение. Мисля, че в цялата световна традиция единствено Хорхе Луис Бсрхес е използвал енциклопедична структура за художествено произведение, но такъв уникален роман-лексикон не е създал. Борхес не успява да отстрани дистанцията между себе си и героите, докато Павич, като "истински лексикограф", не поставя граница между себе си, събитията и героите, влива се в тях, както в понятийната му система се вливат миналото, сегашното и бъдещето. От друга страна, мисловната дълбочина на Хазарски речник го превръща в една от най-значителните творби на културологичната постмодерна проза. Зад маската на речниковата структура се разгръщат в синтез повествова-телните възможности на няколко жанра от различни високи и ниски кодове - житие и апокрифен средновековен разказ, трилър, роман в писма, роман-а-клеф, дори уикенд-роман. А сюрреалистичната динамика на картините, в които Павич рисува тайнствения лик на хазарския дух, диаболичната ирония в образите (кодирана и в име - Атех се чете като анаграма от Е. Т. А. Хофман) с достигането на края на произведението формират типичната атмосфера на философския арт-трилър.