Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124
Перейти на страницу:

Мистерията около познанието продължава и в двата Па-вичеви послеслова към Хазарски речник - APPENDIX I u APPENDIX II. Те са обобщението на защитаваната идея за неуни-щожимия стремеж на духа към познанието. Но ако речникът до апендиксите може да се нарече Книга на мъдростта, то те откриват пред читателя и Книгата на предупреждението. Докато има устремен дух, а той е вечен, ще има и сили, които духът да преодолява - силите на разрушението. Павич въвежда странния образ на дете-убиец. Верен на своята знаковост на парадоксите, писателят стрива на пепел традиционното тълкуване за детската чистота. Невинната маска е само предупреждение за лукавите превъплъщения и детенцето във финала се превръща в символ на необразованата жестокост. Изглежда, единственото, от което се страхува авторът на Хазарски речник!

Речниковата структура е дала възможност на Павич да се прояви като виртуоз в умението да създаде блестяща проза в привидно чужди на литературата форми - той категорично открива художествени перспективи пред определено нехудожествения модел на лексикографското изложение. Мисля, че в цялата световна традиция единствено Хорхе Луис Бсрхес е използвал енциклопедична структура за художествено произведение, но такъв уникален роман-лексикон не е създал. Борхес не успява да отстрани дистанцията между себе си и героите, докато Павич, като "истински лексикограф", не поставя граница между себе си, събитията и героите, влива се в тях, както в понятийната му система се вливат миналото, сегашното и бъдещето. От друга страна, мисловната дълбочина на Хазарски речник го превръща в една от най-значителните творби на културологичната постмодерна проза. Зад маската на речниковата структура се разгръщат в синтез повествова-телните възможности на няколко жанра от различни високи и ниски кодове - житие и апокрифен средновековен разказ, трилър, роман в писма, роман-а-клеф, дори уикенд-роман. А сюрреалистичната динамика на картините, в които Павич рисува тайнствения лик на хазарския дух, диаболичната ирония в образите (кодирана и в име - Атех се чете като анаграма от Е. Т. А. Хофман) с достигането на края на произведението формират типичната атмосфера на философския арт-трилър.

Експериментът като алтернатива на всички нива е защитен и в загадката на отношението 1691 -1692. Първото число е сравнително лесно за отгатване (вече споменах за декларираната приемственост с Андричевата традиция), но какво се крие зад кода 1692 - годината на унищожаването на Даубма-нусовия речник-прототип? Едно от вероятните тълкувания предполага да приемем финта на задължителното отрицание след признанието - да се върви напред - и да се съобразим с развитието на типологията на романа. Тази логика предизвиква да приемем това отрицание като повик на Павич за алтернативно отношение към поетиката, за търсене на поредната нова идентичност (включително и формална) на жанра. Явно според него (Павич) Иво Андрич е довел хоризонталния наративен модел до такава висота, че вече става безсмислено да се пише по подобен начин. Най-малкото защото хоризонтът на очакване у читателя ще остане непроменен. Интересна е метаморфозата, която хоризонталният модел претърпява при изграждането на образа. При Павич се чувства силна тенденция към подмяната му с вертикален - антиципативен поглед върху събитието (нещо, познато от средновековния ви-зантийски/византинославянски разказвач); образът се предлага готов, скулптиран, и оттук нататък започва неговото разлагане, пластичното му рушене; когато е само знаково определен, внушенията се разширяват повече посредством възможностите на дисоциацията, отколкото на асоциацията (типично постмодерно отношение). Поредна провокация на Павич в този стил (след Хазарски речник и Пейзаж, рисуван с чай) бе Последна любов в Цариград (1994), където той разиграва цяла гадателна колода от дисоциативните излъчвания, кодирани в образите-съдби от византийските карти таро.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)