Хазарски речник [bg]

В три книги - Червена (християнска), Зелена (мюсюлманска) и Жълта (еврейска) - Павич представя полемиката по приемането на новата религия. Всеки едни от "тримата разказвачи" описва победата на своя представител и така до нас достигат три различни сведения - че хазарският двор е приел едновременно християнската, юдейската и мюсюлманската религия. Историческият факт, че хазарите са възприели юдаизма, не занимава автора. За него е по-важно съвременното внушение за писането на историята с молив и гума.

На избора на Павич да заема от историята само това, което му е необходимо за художествения замисъл, е подчинено и тълкуването на някои действителни исторически лица, въведени в разказа. Типичен е случаят с патриарх фотий. Вдъхновението си за образа на великия византийски политик и философ Павич е почерпил не от другаде, а от известната Анти-фотиева колекция. Тези хроники са били съставяни от фотие-вите политически противници и в тях се намеква за фотий, че бил от варварски (хазарски) произход. Верността на подобно сведение е съмнителна, но точно това помага на Павич романтично да обясни желанието на Фотий да приобщи хазарите към кръста. Сходно е отношението на автора на Хазарски речник и към личността на свети Константин-Кирил. Той съсредоточава вниманието ни върху хазарската му мисия, за която днес не разполагаме с някакви по-обстойни документални сведения. Павич изгражда търсената виртуална реконструкция върху основния принцип, определящ това произведение - историята е функция на художествения замисъл, а не обратното, но "дописването" (където историята е забравила) същевременно само алтернативно доосветлява безалтерна-тивната истина. И без да смути чувството за автентичност на разказа.

Кое направи от Хазарски речник (първо издание в Югославия през 1984 г.) един от най-превежданите днес в света романи? С една мистификация в средновековен дух Павич с Хазарски речник така драстично изненадва читателя, че тази творба издига не просто нов хоризонт, а направо завърта като в циклон всички норми и ги запраща някъде в абсолютното време. В безграниците, където обитават принцеса Атех, кир Аврам Бранкович, Самуел Коен, Исайло Сук, Абу Кабир Муавия, Дорота Шулц и всички - не герои, а само отделни ликове на съдбата в този роман. Художествената измислица е въплътена в "стоте хиляди думи" на един лексикон(!), който е само "възстановено и допълнено" издание на първия хазарски речник^), издаден от Даубманус(?) през 1691 и унищожен през 1692 година... Това знаменито хоумване предизвиква у Павич идеята да изложи съдържанието в отделни фрагменти, подредени по образеца на старите енциклопедични лексикони (подобен средновековен лексикон е византийският ЛЕКСИКОН СВИДА). Подредбата в Хазарски речник е преплитане на средновековни и модерни енциклопедични концепции, което усилва впечатлението от реалността на "възстановяването": текстовете под представените в речника канонизирани лица (свети Константин-Кирил, свети Методий и др.) напомнят извлечения от константинополски синаксари; за измислените или действителните исторически или митологически герои е разказано no-скоро в духа на апокрифните хроники; съвременните са представени по начин, свойствен на модерните енциклопедии. Ала макар и изграден по законите на лексикографската морфология, Хазарски речник си остава роман. С комплексна и многопластова структура, самата тя графична проекция на загадъчните полета на човешката памет. Разчленението на разказа в отделни самостойни фрагменти (всеки със свой логически и художествен център), условно обединени от общия сюжет - хазарската полемика, както и уникалната за литературно произведение възможност да се чете и отзад напред и пак да бъде (не)разбрано, внушава идеята, че времето е цялостно, събитията в него - мозаично свързани, и само нашата памет е фрагментарна.