Хазарски речник [bg]

Но Кръстът, метоним от християнското знаково мислене, в Хазарски речник функционира не само като знак на балка-нославянския дух. В разширеното поле Павич конкретизира човешката същност въобще. Мъжкият и женският екземпляр на книгата изразяват тезисите за единство на съзиданието и разрушението, на осъдените на вечно търсене и отблъскване два пола, на разминаването и пресичането на мъжкото и женското начало. Разликата в текста са известните петнайсетина реда (в края на Жълтата книга): в женския екземпляр, когато Абу Кабир подава на Дорота свитъка с "Хазарските беседи"(!) на свети Константин-Кирил, нея я обзема чувството, че с допира на пръстите им сякаш са се докоснали и пресекли тяхното минало и бъдеще; в мъжкия екземпляр пръстите не се допират, а загледана в тях, Дорота вижда вековно дърво, чиито клони растат нависоко и безкрай към небето и колкото отиват все по-нагоре към Бога, толкова корените се забиват все по-дълбоко надолу в пъкъла, при дявола. Мъжкото начало върви по вертикалата, носейки нагоре със себе си полета на съзиданието във вечна борба с инстинкта за разрушение, който тегли надолу към преизподнята. Женската права очертава хоризонталната ос с готовността на женските сетива да познаят света не чрез умозрение, а чрез чувствен досег. Павич фактически дава линиите на рационалната вертикала и емоционалната хоризонтала веднъж като белег на абсолютното различие между мъжкото и женското начало и, втори път, като израз на единство и хармония, защото няма човек, у когото да не живеят и двете начала. Писателят предлага на читателите - мъже и жени, - след като прочетат книгата, да разменят своите екземпляри и да погледнат само в онова място със загадъчните петнайсет реда: едва тогава мъжът може да надникне в женския, а жената в мъжкия екземпляр. Това е редът на четене. Тогава вертикалата и хоризонталата ще се пресекат, а мястото на пресечната точка е мигът на изравнение на двата пола и асоциира с еротичния пик на вце-плението - началото на живота - единствения огън, който гори еднакво и мъжа, и жената. Пресичането на двете оси образува и вечния кръст на човешкия род, осъден на разпятие от единството и противоречието между своето мъжко и женско начало. Това си разбиране Павич потвърждава и в още един по-късен свой роман - Вътрешната страна на Вятъра, или роман за Хера и Леандър (1991). Там отрязаната глава на Хера на третия ден проговаря с мъжки глас, който е гласът на Леандър - другото Аз на Хера.