Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
На масата на семейство Ван дер Спак бе намерена и приложена към следствения материал една сметка, написана на гърба на хотелски бележник. Тя гласи:
1689
+ 293
= 1982
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТОЗИ РЕЧНИК
Книгата може да бъде лозе, поливано от дъжд, и лозе, поливано с вино. Тази е от вторите, като всички речници. Речникът е книга, която, изисквайки малко време всеки ден, отнема много време през годините. Не бива да се подценява такава загуба. Особено ако се вземе предвид, че четенето, общо взето, е една съмнителна работа. При употреба книгата може с четенето да се излекува или убие. Може да се промени, угои или изнасили. Може да й се пренасочи ходът, от пея постоянно се губи нещо, изпадат букви между редовете, страници между пръстите и постоянно растат нови пред очите ви като зелки. Ако я оставите, на другия ден може да я намерите като угасена печка, в която вече не ви чака топла вечеря. Освен това човек днес няма на разположение толкова самота, за да може да чете без загуба книги, та дори и речници. Но и за това има изход - книгата е като везна: накланя се най-напред надясно, докато не се наклони наляво; завинаги. Така нейната тежест минава от дясната в лявата ръка, ай в главата е станало нещо подобно - от областта на надеждата мислите са се преместили в областта на спомените и всичко е свършено. В ухото на читателя остава може би малко слюнка от устата на писателя, донесени от вятъра думи със зрънце пясък на дъното. Около това зрънце ще сеутаят като в раковина гласовете на годините и един ден ще се превърнат в бисер, в сирене от черна коза или в празнина, когато ушите се затварят като раковини. А това най-малко зависи от пясъка.
Но във всеки случай да четете такава дебела книга, значи дълго време да бъдете сам. Дълго да бъдете без онзи, чието присъствие ви е необходимо, защото четенето на четири ръце още не е станало навик. Авторът изпитва угризение на съвестта и ще направи опит да изкупи вината си. Ако красивото създание с бързи очи и лениви коси, което, като чете този речник и тича през своя страх като през стая, се почувства самотно, нека направи следното. Нека сречника под мишница по обед в първата сряда на месеца излезе пред сладкарницата на главния площад в своя град. Там щея чака младеж, който също като момичето се е почувствал сам, губейки времето си в четене на същата книга. Нека седнат заедно на кафе и нека съпоставят мъжкия и женския екземпляр на своята книга. Те се различават. Когато съпоставят късия, с курсив написан пасаж: от последното писмо на този речник в женския екземпляр със съответния пасаж: от мъжкия екземпляр, книгата ще се съедини в едно цяло като партия домино и повече няма да им е нужна. Тогава нека хубаво наругаят л ексико-графа, но нека го извършат колкото се може по-рано в името на онова, което идва после, защото това, което идва после, е само тяхна работа и е по-полезно от каквото и да е четене.
Виждам ги как върху уличната пощенска кутия разполагат своята вечеря и как се хранят прегърнати, седнали на седалките на велосипедите си.
(Белград, Регенсбург, Белград, 1978-1983)
ПОСЛЕСЛОВ, КОЙТО НЯКОГА БЕШЕ ПРЕДГОВОР
Преди десет години не беше ден, когато в голямото стенно огледало потърсих да видя себе си. Нямаше ме. Огледалото се бе превърнало в бездна без начало и край. Някаква дълбока и дишаща плът от загадки, които бяха заключили някъде и лицето ми. Успях да забележа единствено очите си - залутани далеч в истината и измамата. Не носеха вече моя взор - гледаха с хазарски поглед и все повече се отдалечаваха. Болката на живите ме влечеше напред да ги последвам. Не бях оня читател, който е завинаги мъртъв, защото никога няма да отвори тази книга. Бях току-що затворил Хазарски речник, нямах лице и влязох в огледалото. Срещна ме Дяволът...
Десет години по-кьсно не беше ден, когато всичко умираше, ланголиерите ядяха нощта на Византия, а поредният астероид наближаваше Земята. Иска да влезе триумфално през Озоновата дупка. На входа й някой бе опънал платно, на което пишеше: "Аз съм Вавилонската кула, знам повече от тебе за вредата от цигарите и ще продължавам да пуша, защото сънувам" (написано бе на френски, английски, италиански... сръбски, български, реторомански... македонски, белоруски, молдовски...).