![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Изравняването на усещането за минало, сегашност или бъдеще, въвеждането в разказа на действителни лица, които приемаме като герои от приказки, и срещите ни с герои измислени, които ни се струват по-истински от самите нас, сливането на измеренията за реалното с тези за идеалното - всичко това придава на Хазарски речник и митологическа тоналност. От културологичен аспект е важно присъствието в текста на няколко митологически пласта: трите книги -християнска, мюсюлманска и еврейска. В трите религии Павич търси общото, изразявано чрез еднакви етически принципи. Не защото се опитва да внуши, че е все едно коя религия (или идеология) се изповядва, а защото търси общото начало в човешкия генезис и в същото време споделя страховете си, че безкомпромисните идеологии, увлечени в борбата за господство, постепенно ще обезценят отделната личност, ще я претопят в масата, ще обрекат света на бавна и мъчителна унификация и дехуманизация. Религията на един самотен в културата си народ - хазарския - е тръгнала не напред към лаврите на световен покорител, а търси обяснението за света в дълбините на микрокосмоса. Сектата на Ловците на сънища прониква в загадките на битието с взор в съновиденията. Там е леговището на Истината - в хаоса на освободените реакции на духа. В съня си сме това, което сме - следи от натрупаното време. Реалният продукт от наследените митологически пластове. Мощните идеологии, световните, се доказват в победите си и в обсебването на другите. Единственият шанс на малките да запазят своето лице е в тяхната интелектуална опозиция - в познанието, в прозрението. Хазарските Ловци на сънища са единствените, които могат да прозрат - не! - да уловят образа на Истината. Техният търсещ познанието дух е не само духът на изконното начало. Това е неповторимият обременен дух на по-слабия, скулптиращ своята мисловна плът в особената среда на смешение на национално самобитното с влиянието на мощните световни културни и идеологически пластове. Това смешение образува и проектира във времето нов национален дух, усложнен и обременен, неподражаем във философския си гений. Неподражаем и в трагедията си, която е в неговата съдба на вечно бродене в себе си, в търсене на завинаги изгубеното начало.
Хазарите на Павич, обречени на своето скиталчество в космоса на душата, са не само обобщената метафора на всеки малък народ. Те определено носят комплекса на славянина от Балканите, на човека от кръстопътя. Ликовете на съдбата от Хазарски речник силно напомнят мъдреците на Андрич, които също търсят идентичността си там, където се пресичат три културни коридора - православен, католически и ислямски, - и които са в основите на Андричевия "мост през времето", по който върви новият усложнен национален характер. Връзката с Андрич е пряко назована: за година на издаването на Хазарски речник Павич посочва 1691-ва, а когато сменим местата на втората и третата цифра, получаваме 1961-ва - годината, в която Иво Андрич получи Нобеловата награда за литература. Нарочно споменавам "моста", преексплоатиран като полисемичен символ у Андрич. Колкото и да е утвърдена философски и културологически връзката мост-Андрич, в критиката тя вече дори се е тривиализирала. А ако мостът не е, или не е само - по-точно - мост? Ако е знак под знака? Къде е Дрина - паметта на времето? Дрина -семичната еманация на балканския уникат, носещ отвъд спомена култури още от прачовека. Дрина, пресечена от моста, възприет като културен коридор за похода на новите про-вокативи (православие, католицизъм, ислям), формирали в кръст сложната психоконтура на балканския исторически човек. Този кръст е знак под знака, основен знак (хипосема). В центъра на кръста е обремененият от памет и безпамет лутащ се дух, напусто търсещ лицето си в прокобата на своя тъмен космос. В извеждането на виртуалната графика на кръста като хипосема, както и във виждането за историята като история на духа, се изразява и основната концептуална културологическа връзка между Андрич и следовника му Павич. В един свой следващ роман - Пейзаж, рисуван с чай (1988) - Павич довежда идеята за кръста като еманация на националната обреченост до крайност, до визуална графика. Разполага повествованието в килийките на кръстословичен ред от седем отвесни и четири водоравни разказа съдби. Съотношението седем към четири предизвиква преподредба на килийките и тогава получаваме графиката на симетричен византийски кръст. В центъра застава фрагментът-съдба "Черни полета" - най-фаталистичното прозрение за прокобата върху балканския човек, за невъзможното и възможното в неговата историческа предопределеност: "Ако подражаваш злато - няма да се превърнеш в злато; ако подражаваш призрак - ще се превърнеш в призрак."