Предатели [bg]

След което някой бе пронизал с куршум мозъка ѝ.

А после двамата с Браун разговаряха с Ели Дабни и дъщерите ѝ за онази кукла. И откриха другите кукли със същите тайни отделения.

Тръгнаха си от дома им и отидоха на вечеря, след което се отбиха в къщата на Браун, където едва не бяха убити от банда главорези с автомати.

И в двата случая причината най-вероятно бяха разговорите в дома на семейство Дабни.

Възможно ли бе някой да подслушва къщата? И този някой да го е нападнал край старата къща на Бъркшър в гората? И да е изпратил убийците снощи?

Не биваше да забравя и куклите! Как точно се вписваха те в тази история? Както бе казала Ели Дабни в защита на своя съпруг, Уолтър не бе докосвал куклите. Вероятно не ги бе носил в офиса, не ги бе тъпкал с крадена информация и не ги бе предавал на някого — на някоя неизвестна трета страна — само за да ги върне по-късно на дъщерите си. В това нямаше логика. Всеки щеше да обърне внимание на мъж, който носи кукла. А и човек не може да влезе в АНС с кукла в ръка.

Възможно бе Уолтър Дабни изобщо да не бе правил подобни неща. Възможно бе размяната да е ставала по съвсем друг начин.

Декър завъртя рязко волана и подкара колата в друга посока.

Паркира срещу дома на Сесилия Рандал. Полицията бе вдигнала охраната, но входната врата изглеждаше открехната. Декър изскочи от колата и пресече тичешком улицата, докато дъждът се сипеше отгоре му. Почука на вратата.

Никой не отговори. Той извади пистолета си, бутна вратата и надзърна вътре.

— ФБР! Има ли някой?

Отново не получи отговор. Но чу проскърцване на дъски и вдигна поглед нагоре.

На втория етаж имаше някой.

Декър се качи тихо по стълбите и се огледа. Видя само две стаи. В едната светеше лампа.

Промъкна се до вратата и тъкмо да сложи ръка върху топката на бравата, когато тя се завъртя.

Декър отстъпи назад с насочен пистолет.

Жената изпищя, когато го видя, и изпусна кашона, който носеше.

— О, господи! Какво искате? — изкрещя тя. — Моля ви, не ме наранявайте!

Декър бръкна в джоба си и извади служебната си карта.

— Аз съм от ФБР. Няма да ви нараня.

Жената се олюля и се подпря на рамката на вратата.

— Божичко! Уплашихте ме до смърт!

Декър прибра пистолета си и я огледа.

Жената беше чернокожа, слаба, около четирийсетте, с къса прошарена коса.

— Коя сте вие? — попита той.

— Ронда Кейн.

— Какво правите тук?

— Това е домът на майка ми.

— Сесилия Рандал е вашата майка?

— Да.

— Моите съболезнования.

Тя погледна кашона.

— Дойдох да взема някои неща. Не знам какво да правя с тази къща. Сигурно ще я продам.