Предатели [bg]

Отиде в централата на ФБР, слезе в залата за аутопсии и се срещна със съдебния лекар Лин Уейнрайт, с която си бе уговорил среща преди малко.

Тя беше облечена в лекарска престилка, а на гърдите ѝ висяха очила на метално синджирче. Доктор Уейнрайт се прозя и каза:

— Едва се добрах до тук. Дъждът и шофьорите са много лоша комбинация, особено във Вашингтон.

— Самата истина.

— Е, какво има?

— Исках да ви попитам нещо. Но предпочетох да го направя лице в лице.

— Така и предположих. — Тя го поведе към бюрото в ъгъла и двамата седнаха. — Питайте! — подкани го доктор Уейнрайт.

— Позволете първо да ви съобщя някои медицински симптоми, след което ще ви помоля да ми кажете каква може да е причината.

— Добре.

— Вродени дефекти у децата. Липсващи пръсти на единия крак и деформирана ръка.

— Хм, това може да се дължи на много причини.

— Не съм приключил. Всички деца имат астма.

— Това стеснява кръга, но не достатъчно. Какво друго?

— Сега ще изброя някои лекарства.

Декър бе записал названията им по памет и сега връчи листчето на доктор Уейнрайт.

Погледът ѝ пробяга по списъка.

— Това е за черния дроб — посочи с пръст тя, — а това за бъбреците. „Липитор“ се предписва при високи нива на холестерола. Повечето хора знаят това благодарение на масираната телевизионна реклама. „Золофт“ се бори с депресията, а това спомага за увеличаване на костната плътност.

Декър кимна.

— Нещо в резултатите от изследванията на Дабни да ви е направило впечатление?

— Не. Получих кръвната картина и данните от токсикологията. Както ви споменах и преди, Дабни е вземал болкоуспокоителни, но това са единствените медикаменти, които открихме в организма му, в случай че се питате дали е бил под въздействие на опиати например, когато е натиснал спусъка.

— Дабни не е вземал нито едно от тези лекарства. Всичките са на съпругата му.

— В интерес на истината, той е бил в добро физическо състояние, като изключим мозъчния тумор, разбира се. Ако не е бил туморът, спокойно е можел да живее още двайсет години.

— Късмет.

— Лош късмет — поправи го доктор Уейнрайт.

— Да — отвърна разсеяно Декър.

— Какво смятате? — попита тя.

— Чудя се защо толкова здраво на вид семейство има толкова много физически и медицински проблеми.

— Астмата може да е наследствена.

— Една от дъщерите спомена, че майка им има астма, но не и баща им.

— Така е. Белите дробове, синусите и хранопроводът на Дабни са съвсем чисти. Не забелязах никаква дразнимост на тъканите, която да подскаже за наличието на астма или друг белодробен проблем.

— Това означава, че основният виновник за вродените дефекти на децата е съпругата с нейните лекарства.

— Вижте какво, хората в тази страна — от децата до старците — пият прекалено много лекарства. Майка ми например вземаше по двайсет и четири хапчета на ден през последните три години от живота си, а тя имаше приятелки, които вземаха още повече. Имам чувството, че днес всяко дете пие „Риталин“ или друг психостимулант. Звучи абсурдно, но е самата истина.