Предатели [bg]

Браун светна лампата в стаята и Декър и останалите се огледаха. На едната стена бе монтиран екран, очевидно свързан с камера, разположена пред вратата, защото показваше стаята, която бяха напуснали току-що. Видяха как вратата отхвръква навътре и в стаята нахлуват въоръжени мъже.

— Трябва да се обадим в полицията — каза Декър.

— Охранителната ми система го е направила автоматично, след като активирах вратата към убежището.

— Какво е това? — попита Джеймисън и се огледа. — Скривалище?

— Железобетонни стени със стоманена облицовка, звуконепроницаеми, устойчиви на куршуми и гранати, с независим източник на въздух и електричество, с достатъчно вода и храна за една седмица. Плюс химическа тоалетна.

— Това твое дело ли е? — попита Джеймисън.

— Нали споменах, че домът ми има някои екстри.

— Нуждаеш ли си от подобно скривалище? — попита Декър.

— Очевидно, предвид случилото се току-що. Декър, тече ти кръв! — каза Браун и посочи лицето му.

Той опипа място.

— Явно нещо ме е одраскало. Не е куршум. Парченце от стената или от мебелите.

— Аз не извадих такъв късмет.

Всички се обърнаха към Марс, който притискаше с длан едната си ръка, обляна в кръв.

— Мисля, че е само драскотина, но болката направо ме изгаря!

Браун грабна комплект за първа помощ от рафта на стената и започна да превързва и почиства раната на Марс. Джеймисън ѝ помагаше. През това време Декър следеше на екрана маскираните мъже, които претърсваха предната стая.

— Ченгетата идват — обяви той.

И наистина можеше да чуе воят на сирените, препредаван от микрофона на камерата отвън.

Вбесени, че не успяха да открият мишените си, маскираните мъже обсипаха стените с куршуми. Нито един от тях не успя да пробие защитата на скривалището. А после, когато сирените се усилиха, те се обърнаха и хукнаха навън.

Четири минути по-късно Браун и останалите излязоха от скривалището навреме, за да посрещнат полицаите, които влизаха предпазливо в съсипаните от стрелбата стаи. Браун извади служебната си карта и обясни какво се е случило.

Полицаите огледаха опустошението. Един от тях каза:

— Някой определено не ви харесва, госпожо.

— Затова съм си направила пълна застраховка на дома и имуществото — отвърна Браун.

След като полицаите приключиха с огледа и взеха показанията им, те си тръгнаха и оставиха четиримата да се взират напрегнато един в друг.

— Размина ни се на косъм — каза Марс. — Как разбра какво се случва, Харпър?

— Когато погледнах навън, видях червените точки от приборите им за нощно виждане. Точно по средата на челото. Използваха стар модел, който нашите служби изхвърлиха от употреба по очевидни причини. Това превръщаше хората ни в прекалено големи мишени.

— Слава богу, че разполагаш с такова убежище — каза Джеймисън.

— Какво искаха, по дяволите? — попита Марс. — Освен да ни убият, разбира се.

— Явно са ни проследили — каза Браун. — И са прекъснали тока, преди да атакуват.

— Чудя се… — изрече замислено Декър.