Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Не, по-добре върху нея.
Устните му се разтегнаха в усмивка. За първи път от много време насам сънят му беше хубав.
Сватбата на Дрейк Кимбал и Калиста Ралей щеше да се запомни като едно от най-големите тържества през сезона. Булката, облечена в изящна дантела, обшита с топази, които да подхождат на камъка на шията й, беше прекрасна като принцеса.
Очите на младоженеца, който би трябвало да изглежда строг в черното си копринено сако, бяла вратовръзка и бели бричове, блестяха толкова силно, че благородничките, които никога не го бяха виждали, открито завиждаха на Калиста. Той беше богат като Крез и красив като принц. Тази Ралей, въпреки скандалите, в които се замесваше непрекъснато, беше истинска щастливка.
Най-видният от гостите беше един писател. Той остана дълго след като повечето си бяха заминали. Когато всички си тръгнаха, освен Саймън, Хенри и Мариан, които останаха в големия салон в градската къща на Кимбал, доктор Джонсън се приближи към щастливата двойка.
Дрейк пиеше шампанско, а очите му гледаха Калиста, изпълнени с неизказано обещание. Тя се изчерви и изтупа въображаема прашинка от рамото си. Дрейк се наведе и целуна топлата й кожа.
Не беше я докосвал от онази нощ преди месец, когато тя укроти Дракона в собственото му леговище. Беше й казал, че наследникът им ще бъде заченат в дома на родителите му, в същото легло, в което бе заченат и той.
Калиста се обърна и се усмихна, защото издутината в панталоните му доказваше намеренията му. Тя се радваше, че нейният арогантен Дракон не бе изчезнал напълно. Не беше настоявал да му обясни странното поведение на Джонсън, но знаеше, че очаква да му каже какво се бе случило на гробището. Ако изчакаше достатъчно, може би той щеше да забрави. Поне така се надяваше. Глупавата й постъпка я тормозеше и единственото, което искаше, беше да я забрави.
Но Дракона имаше отлична памет.
— Прекалено рано е, за да си уморена. Чаках достатъчно дълго.
Калиста видя някаква сянка и отблъсна Дрейк, изчервявайки се още по-силно. Погледна към доктор Джонсън.
— Мога ли да ви предложа още нещо за пиене, сър?
— Не, дете, достатъчно ми е само да ви гледам.
Калиста извърна смутено поглед, но Дрейк само се ухили на разбиращия поглед на доктора.
Джонсън остави един пакет в скута на Калиста.
— Мисля, че ще е най-добре да го отворите насаме.
Калиста докосна хубавата хартия. Знаеше, че Дрейк е изпълнен с любопитство. Ако това беше онова, което предполагаше, щеше да се налага да дава обяснения. Отвори кутията. Наистина, вътре лежеше пистолетът й, но под него имаше подписан от автора екземпляр на „Скиталецът“, както и книга с псалми.
Дрейк се загледа в странния подарък.
— Какво е това, за Бога?
— Много добър избор на думи, Кимбал — каза Джонсън. — Защото Бог ви остави възможност да избирате между насилието и благочестието. Просто исках да знаете, че одобрявам избора ви.
Дрейк се загледа след тях, когато Джонсън помоли Калиста да го изпрати.
На вратата докторът се наведе, за да я целуне по бузата.
— Много ви обичам, дете. Оставям на вас да изберете дали да му кажете откъде взех пистолета, но ще ви дам съвет — направете го. Няма да навреди на отношенията ви, ако той знае колко много го обичате.
Докторът тръгна по пътя си, подсвирквайки си. Щастието им наистина много го радваше.
Думите му все още отекваха в съзнанието на Калиста след час, когато най-после останаха сами. Калиста се оттегли, за да облече нощницата си. Беше прехапала нерешително устни.
Когато влезе в голямата спалня, Дрейк се беше излегнал на леглото, облегнат на лакът. Беше само по риза, а по устните му играеше прелъстителна усмивка. До него беше сложен някакъв пакет.
Сърцето на Калиста ускори ударите си само от вида му. Най-после беше неин. Когато той потупа леглото, тя седна до него. Понечи да я прегърне, но тя го отблъсна.
— Дрейк, аз… Е, просто мисля, че трябва да знаеш… — Тя си пое дълбоко въздух и довърши бързо: — Доктор Джонсън ми върна пистолета, защото ме хвана, че се опитвам да стрелям в краката на Саймън по време на дуела, за да му попреча да се прицели добре в теб.
Дрейк се вцепени.
Калиста заби поглед в скута си, засрамена, докато той подбираше думите си.
Когато най-сетне проговори, гласът му беше дрезгав от натрупаните емоции.
— Обичаш ме толкова много?
Калиста го прегърна.
— Ти си моят живот. Обичам те повече от водата, от въздуха, от слънцето…
Той заглуши думите й с целувка. Калиста понечи да съблече ризата му, но той се отдръпна. Вече беше неимоверно възбуден, но само се размърда неспокойно и й подаде пакета.