Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Пий, копеле такова. Такъв край много ти подхожда.
Куотърмейн отчаяно извърна глава. Когато пребледня от страх, съдията кимна на войниците, които разтърваха двамата мъже.
Дрейк бръкна в джоба на Куотърмейн и извади една манерка. Разклати я и изля остатъка от течността на пода, после внимателно наля уискито от чашата на Нортър и подаде манерката на съдията.
— Ако имате животни, които трябва да се избавят от нещастния си живот, предлагам да използвате това.
Куотърмейн възвърна самообладанието си, когато войниците блъснаха Нортър на един стол и го задържаха там.
— Ще кажа, че някой от приятелите на Нортър ми е дал манерката.
Дрейк повдигна вежди.
— Очевидно често си имаш работа с крадци и убийци. Но се съмнявам, че в съда ще ти повярват.
Тези думи дойдоха прекалено много на Куотърмейн. Той изръмжа, измъкна пистолета от колана на един изненадан войник и го насочи към Дрейк. Протегна ръка за ключовете.
— А сега — бавно. Ако трябва да избягам от Англия, предпочитам да го направя като убиец, а не като крадец.
Съдията се поколеба, но когато Куотърмейн дръпна предпазителя на пистолета, той му хвърли ключовете. Войниците неохотно хвърлиха оръжията си в коридора.
Куотърмейн им махна да влязат в килията. Дрейк разбра по очите му какво възнамерява да направи. В мига, в който ги заключеше вътре, той щеше да пъхне пистолета през решетката и да стреля.
Дрейк погледна към Клайд. Клайд кимна незабележимо, хвана се за гърдите и стенейки, се строполи на пода.
Това беше достатъчно. Когато Куотърмейн погледна към Клайд, Дрейк сграбчи пистолета му. Куотърмейн се опита да го обърне към него, но Дрейк удари лакътя му в стената. Куотърмейн изстена от болка. Дулото се измести и се насочи към стената на килията.
Тъй като борещите се мъже препречваха вратата, войниците не можеха да достигнат до оръжието си. Погледнаха към съдията, но не се осмеляваха да се приближат до пистолета в ръката на Куотърмейн.
Съдията наблюдаваше съсредоточено борбата.
Никой не забеляза как Феликс Нортър бръкна в ботуша си и извади малък пистолет.
Дрейк печелеше борбата… докато Куотърмейн не удари ранената му ръка. Лицето му се изкриви от болка. Хватката му отслабна, давайки на Куотърмейн достатъчно време, за да се отскубне и да насочи отново пистолета.
Отекна изстрел. Съдията и войниците се приведоха инстинктивно, после всички едновременно се хвърлиха върху Нортър и избиха димящия пистолет от ръката му.
Дрейк хвана оръжието на Куотърмейн, когато то се изплъзна от пръстите му. Куотърмейн се олюля, притискайки с ръка малката дупка в гърдите си, после се строполи на пода.
Изсмя се. Грозен, горчив звук. От устата му изби кръв.
— Винаги съм смятал… че ще умра… в леглото си… — Той присви замъглените си очи към Дрейк.
— Пожъна това, което си посял — мрачно каза Дрейк.
Клайд кимна на ученика си. Беше научил урока си. Главата на Куотърмейн клюмна.
Съдията отстъпи от Нортър и оправи перуката си.
— Какво да правим сега с теб? Ще свидетелствам, че не си го убил при самозащита, но избра страшно удобен момент да го направиш. Страхотно място си избрал, за да скриеш пистолета си. Какво ще кажете вие, сър?
Дрейк сви рамене и лицето му се смръщи, когато болката в ръката го прониза.
— Оставям това във вашите ръце. Благодаря ви, мистър Нортър. Ще следя процеса ви с голям интерес.
Нортър отвърна кисело:
— Ако очаквате благодарностите ми, така и ще си умрете, без да ги получите. Знаех, че ще се опита да ме отрови.
Дрейк се усмихна на очевидната лъжа, но просто се обърна и излезе навън.
Завързаха коня му за каретата, а Дрейк се отпусна на меките седалки, следвайки съвета на Клайд.
Стисна ранената си ръка, разсъждавайки върху превратностите на живота. В един миг Куотърмейн триумфираше, готов да убие най-големия си враг, а в следващия беше мъртъв.
Все пак Дрейк беше доволен, че не се наложи той да го убие. Беше убивал достатъчно, винаги в самозащита, но всичко се бе променило, откак срещна Калиста. За първи път той ценеше живота си. Разликата между него и Куотърмейн някога не беше толкова голяма.
Омразата беше болест, която унищожаваше всичко — и добро, и зло. Животът, основаващ се на отмъщението, беше живот на егоист, посветен на евтината тръпка от победата. И какво щеше да направи, когато изтормозеше Стантън до смърт. Остатъкът от живота му щеше да бъде празен и самотен.
Каквото и да направеше, не можеше да върне баща си.
По-добре беше да създаде наследници заедно с дъщерята на Мери Ралей.
Дрейк въздъхна и сложи маската на лицето си. Заспа с една блажена мисъл. Той също се надяваше да умре в леглото си, до Калиста.