Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Но, Дрейк…
Дрейк обаче я заведе до каретата на Хенри.
— Облечи най-хубавата си рокля и погледни обявите в сутрешния вестник. Днес сигурно ще имаш посетители.
Калиста разсеяно докосна обърканите си коси.
Над главата й Хенри кимна одобрително към Дрейк, който намигна, сякаш прочел мислите му.
Наистина беше необходим силен мъж, за да се справи със силна жена…
Хенри помогна на Калиста да се качи в каретата, останалите също се настаниха.
Започна оживен разговор за възможностите на Уилкс да спечели изборите за кмет. Калиста беше прекалено изтощена, за да вземе участие. При едно подскачане на каретата Жълтата роза изскочи от деколтето й и премига в настъпващата светлина на деня.
Хенри се наведе, хвана камъка и го обърна. По лицето му пробягаха различни чувства. Калиста посегна да разкопчее огърлицата, но Хенри поклати глава.
— Не, Мери би искала ти да го задържиш. Не мога да измисля по-подходящ собственик. Този камък символизира връзката между двете ни семейства — Хенри пусна камъка и се отпусна на седалката.
Калиста стисна ръката му и се облегна, за да позволи на слънцето да погали лицето й. А на гърдите й Жълтата роза улавяше всеки лъч и блестеше, изпълнена с надежда.
Дрейк се смръщи от болка, докато слизаше от коня си пред полицейския участък. Каретата му се намираше в една странична уличка, а до нея — каретата на Куотърмейн. Той явно бе разбрал, че Дрейк ще се погрижи Нортър да проговори пред властите. Куотърмейн нямаше друг избор, освен да действа веднага.
Дрейк влезе през задната врата на грозната сграда. Един войник стоеше на пост в склада, пълен с щайги и амуниции. Той препречи пътя на Дрейк.
— Ей, това не ти е улица, че да се раз…
— Няма значение. Пусни джентълмена — чу се познат глас.
Пълният съдия влезе в стаята, последван от Клайд.
— Нали ви казах, че ще дойде — каза Клайд.
Войникът отстъпи назад, но не сваляше подозрителния си поглед от Дрейк.
Съдията хвана Дрейк за ръката и го поведе по коридора към редица от заключени килии.
— Изглежда, отново се оказахте прав, сър. Мистър Куотърмейн дойде току-що и помоли да разговаря със затворника.
Дрейк понечи да отговори, но съдията сложи пръст на устните си и влезе на пръсти в стаята за надзирателя непосредствено до една от килиите. Тихо, внимателно, отвори една дупчица в стената и надзърна.
На масата имаше старомоден рог за слушане. Дрейк го взе и долепи широката му част до дървената стена. Ако се напънеше, можеше да чуе части от разговора.
От Куотърмейн:
— … Няма доказателство… помогна в Нюгейт, ако… нищо.
Нортър говореше по-високо:
— Вече се съгласиха да помолят съда за снизхождение, ако им разкажа всичко. Копеле такова, твоят беше виновен, че излязох от скривалището си. Увери ме, че ще бъда в безопасност. А Херик бил съвсем безобиден, така ми каза. Трябваше да ги поведа… Всъщност — поведох ги — направо в затвора. А сега се махай оттук, преди да прибавя към греховете си още едно убийство.
Куотърмейн мълча толкова дълго, че Дрейк започна да изпитва безпокойство. Чудеше се какво ще направи. Нямаше да използва ножове или пистолети, тъй като Куотърмейн щеше да е последният човек, видял Нортър жив. Не, щеше да го направи по някакъв специален начин, за да не могат да го хванат.
— Разбирам — най-после каза тихо Куотърмейн. — Трябваше да се опитам да те разубедя, нали разбираш. А сега трябва да побързам, за да си опаковам багажа за дълго пътуване на континента. Но наистина съжалявам, че те заловиха, и ще те помоля да изпием по едно, в името на старото приятелство.
Дрейк чу докосването на стъкло в метал. Той остави рога и направи знак на съдията, който виждаше, но не чуваше какво става в килията.
— Отрова — изсъска Дрейк.
Тази единствена дума накара дребния човек да се раздвижи учудващо бързо за пълнотата му. Той махна на войниците, които пазеха коридора, и извади бързо ключа за килията от джоба си. Влетяха вътре в момента, в който Куотърмейн подаваше на Нортър чаша уиски, докато в другата ръка държеше своята.
Дрейк събори чашата от ръката му и взе тази на Нортър.
— Какво, по дяволите… — изръмжа Нортър. — Аз… — Но гневът му бързо изчезна, когато Дрейк подаде чашата на Куотърмейн.
— За твое здраве — каза глухо той. Куотърмейн се дръпна.
— Как смееш? Сега, когато Феликс не може да пие, би било неучтиво от моя страна…
Нортър явно вече бе проумял истината. Той блъсна Куотърмейн в стената и приближи чашата до устните му.