Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Дрейк му вярваше. И последните сенки напуснаха сърцето му. Дрейк стисна силно ръката му, после я пусна.
— Добре. В такъв случай трябва да знаете, че съм наследил умението му да търгува. Изчакайте тук. — Дрейк хукна нагоре по стълбите, после бързо се върна. Подаде на Хенри някакъв документ. — Днес купих игралния дом „Уелкъм“ за огромна сума. Сам виждате, че нотариалният акт е на ваше име и това на Саймън, при условие да получавам една четвърт от приходите, които ще ми се изплащат годишно, дори след като покупната цена бъде изплатена. — Дрейк пъхна нотариалния акт в ръката на Хенри.
Хенри се взираше в документа, сякаш не можеше да повярва на очите си.
Дрейк се покашля.
— А другото условие е да ми продадете семейната ми къща за сумата, за която сте я купили.
Когато Хенри вдигна поглед, очите му бяха влажни.
— Но тя е ваша и можете да си я вземете законно, без да плащате и петак.
Дрейк сви рамене.
— Не ми струва кой знае колко, но е достатъчно, за да запазя мира в семейството си. Що се отнася до Калиста, май трябва официално да поискам ръката й.
Хенри се усмихна.
— Не се напрягайте чак толкова. Тя е зрял човек, а по-самостоятелно момиче никога не е живяло на земята. Но ако става въпрос за моето мнение, имате благословията ми. Тя има нужда от силен мъж.
Благословия, не просто съгласие. Дрейк скри задоволството си с бързо кимване.
— Добре. А сега, когато всичко е уговорено, бихте ли обядвали с мен в „Кингс Хед“! Малко любезно държане пред обществото ще поукроти клюкарите.
Хенри пъхна нотариалния акт в джоба си.
— За мен ще е удоволствие, ако ми позволите да платя сметката.
— Глупости. — Дрейк отвори вратата пред Хенри. — Мое задължение е да подпечатам сделката.
Продължаваха да спорят дружелюбно, когато влязоха в заведението, едно от най-популярните в Лондон, любимото убежище на доктор Самюъл Джонсън. Разговорите замряха, когато двамата мъже влязоха. Тези, които не го бяха виждали без маска, се взираха в Дрейк дори когато поиска маса, представяйки се с истинското си име. Започнаха оживени разговори, които замлъкнаха веднага щом отношенията между двамата мъже бяха обяснени на незнаещите.
Така посетителите на „Кингс Хед“ бяха уведомени за последните подробности от най-новия скандал. Нима беше истина, че дъщерята на Стантън ще се омъжи за сина на човека, с когото той бе постъпил толкова ужасно? Не, по-скоро лъв ще легне в овча кошара.
Всички се взираха в тях, докато Дрейк правеше знак на една хубавка слугиня и поръча най-доброто вино. Плътният червен цвят улови слънчевата светлина и мъжкият им смях превърна виното в рубини, а не в кръв.
Отвън, на онова място, което чака всички човешки души, ангелът на смъртта разочаровано размаха криле и излетя, за да потърси по-слаба плячка.
Застанал на райските порти, свети Петър се усмихна и отбеляза нещо в тефтера си.
Калиста спря пред църквата „Сейнт Пол“ където я бе изпратил прислужникът на доктор Джонсън, след като отиде у тях. Очевидно Джонсън бе дошъл тук за погребението на някой приятел. Не й беше приятно да го безпокои, но времето я притискаше прекалено много, за да се съобразява с условностите. Тя стоеше пред огромната сграда, извисяваща се с величественост, която само велик архитект като сър Кристофър Рен можеше да постигне.
Мислеше си, че като види последния земен път на един човек, ще се поуспокои, но точно обратното — видя истинска ирония в това да се срещне с доктор Джонсън на едно погребение с надеждата да предотврати друго.
Най-после мъже и жени с траурни одежди започнаха да излизат от църквата. Чуваше се погребална музика от орган, но Калиста се опита да не обръща внимание на потискащото й въздействие, докато оглеждаше тълпата за доктора.
Най-накрая го зърна — слизаше бавно по стълбите, подпирайки се на бастуна си. Изтича към него.
— Добър ден, сър. Може ли да поговоря с вас?
Джонсън се обърна стреснат. Погледна към любопитните зяпачи, после хвана ръката на Калиста и я поведе към каретата на Мариан.
— Понякога независимостта ви става прекалено дръзка, дете. Една красива млада девойка никога не бива да се приближава към мъж сама, пък бил той и старец, пред толкова много други хора. Но от лицето ви виждам, че не е необходимо да ви казвам точно това.
Калиста бързо каза:
— Наистина не съм искала да ви поставям в неудобно положение, сър, но трябва да говоря с вас. Малко ме е срам отново да искам помощта ви, но въпросът е на живот и смърт.
По обърканото лице на Джонсън започна да се появява разбиране.
— А, говорите за дуела на брат ви с младия Кимбал.
Сега беше ред на Калиста да премига учудено.