Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Саймън отстъпи назад като опарен, но върху лицето му се изписа решителност.
— Права си. Ще направя това, което трябва да направя. Хайде, Алекс, трябва да се поупражнявам в стрелба.
Хенри се обади:
— Секретарят ми ще ти се обади, Куотърмейн. Ще направим някакъв план да изкупим дела ти.
Куотърмейн сви рамене.
— Когато го направите, ще го обмисля. Ако ми харесва. — Той последва Саймън навън.
Калиста трепна, когато вратата се затръшна след него.
Мариан хвана приятелите си под ръка и ги заведе в салона, където ги настани пред камината. Наля им коняк.
Калиста повдигна учудено вежди към часовника, който показваше единайсет. Мариан сложи свитите си в юмруци ръце на хълбоците.
— Малко е късничко да се приведеш в подходящ вид.
Калиста въздъхна и отпи. Закашля се, когато алкохолът опари гърлото й, но главата й се проясни, когато изпразни чашата.
Хенри обаче не докосна своята. Вдигна я към светлината, наслаждавайки се на златистия блясък. Бузите му пламтяха.
— Не е ли странно, как едно-едничко дело може да промени живота на цяло семейство. Дори и на смъртното си легло ще изплащам греха си, а свети Петър ще ме върне от райските порти, когато отида там, разтворил книгата на живота ми.
Отнесеното изражение на Хенри разтревожи Калиста.
Тя хвана ръката му.
— Никога не е късно да изкупиш греховете си, Хенри. И вече започна. Знам, че направи всичко възможно, за да възпреш Саймън от тази лудост. Не вярвам, че Дрейк ще го убие. Можем само да се надяваме да се случи най-доброто.
Хенри се дръпна, остави чашата си на масата и се изправи.
— Да се надяваме? Глупости! Има едно нещо, което мога да направя, и ще го направя! — Хенри забърза към вратата. Изглеждаше с десет години по-млад. Спря и погледна през рамо към Мариан. — Погрижи се Калиста да не дойде на дуела, Мариан. Това е мъжка работа. — Той затвори вратата след себе си.
Само прислужникът в коридора видя загадъчната усмивка на лицето му, когато отиваше към изхода.
Пребледнялото лице на Калиста се зачерви внезапно. Тя стисна силно страничните облегалки на стола си.
— Ох! Хич не ми харесва, когато говори така. — Скочи на крака. — Мъжка работа, а? Е, да видим какво може да направи една жена.
Мариан я гледаше, изпълнена с предчувствие.
— Калиста, какво можеш да направиш ти?
— Е, определено не мога да седя безучастно, когато мъжът, за когото съм обещала да се омъжа, и братът, когото обичам, са обзети от проклетата си мъжка чест и имат намерение да се изпозастрелят.
Мариан изгледа приятелката си, но изведнъж лицето й се озари от разбираща усмивка.
— А, разбирам… Как беше, Калиста? Дракона толкова ли е добър, колкото изглежда?
— Защо никога не си ми казвала колко хубаво нещо е сексът? — Калиста се обърна и я погледна. — Разказала си ми само за основните неща.
— Защото с всеки човек е различно. Жената не получава истинско удоволствие, ако сърцето й не участва така, както и тялото. Следователно много зависеше от това, за кого ще се омъжиш.
Лицето на Мариан стана тъжно. Калиста знаеше, че си спомня за скъпия си покоен маркиз.
Калиста се обърна към вратата.
— Но него няма да го изгубя, както изгубих Хийт. Мариан, ще ми заемеш ли каретата си? Трябва да отида на едно посещение.
Клайд седеше в канцеларията си. Ръцете му трепереха леко, докато помагаше на Дрейк да почисти любимите си пистолети. Перлените дръжки и сребърният обков не можеха да прикрият смъртоносното им предназначение.
— Защо позволи на момчето да те въвлече в това?
Дрейк разгледа цевта.
— Куотърмейн щеше да ме направи за смях пред цял Лондон, ако бях отказал. След време ще приемат мен и Калиста, но не и ако съм заклеймен с печата на страхливците, в добавка към останалите ми грехове.
— Но как ще убиеш брата на лейди Калиста? А доколкото знам, той също е добър стрелец.
Дрейк сложи първия пистолет в кобура и взе втория от ръцете на Клайд.
— Няма да умра сега, когато най-после имам истинска причина да живея.
Клайд затвори очи в безмълвна молитва. Дрейк го наблюдаваше, а по устните му играеше тънка усмивка.
— Достатъчно, стари приятелю. Разкажи ми за Нортър и приятелите му, след като властите ги вкараха в затвора.
Зъбите на Клайд се оголиха в съвсем не християнска усмивка.
— Допусна грешката да се опита да ги подкупи… в мое присъствие. Гневният им вой можеше да се чуе на другия бряг на Темза.
— И къде държат Нортър?
— Под охрана от драгуни в полицейския участък, заедно с хората му. След процеса ще ги преместят в Нюгейт. Ако Куотърмейн смята да прави нещо, трябва да го направи сега.