Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Това е единственият начин. Ако се приближите челно към десния борд не прекалено бързо — да кажем с пет до осем възла, — и после тъкмо преди да се ударим, включите едното витло в обратна посока, ще можете да бутнете кърмата ни с армираната част на вашия нос, след което да се разминем безопасно от дясната страна. Ще е трудно, но ще свърши работа. Искам да кажа — ако имате достатъчно опитен човек да го свърши.
— Ще се консултирам с командването.
— Остават ми пет минути до „рандевуто“, „Гренфел“. Прекрасно знаете, че за това време не можете да получите разрешение за напускане на пристанището. Вижте, стиска ли ви да го направите или не? Това е истинският въпрос.
Дълга тишина.
— Добре, „Британия“. Ще направим опит.
68.
Очите на Констанс се отвориха, цялото й тяло се раздвижи и тя издаде глух вик. Реалността нахлу обратно — корабът, люлеещата се стая, плисъкът на дъжда, ревът на морето и воят на вятъра.
Тя гледаше дгонгса. Той лежеше в безредна спирала около древно парче смачкана коприна. Беше развързан — наистина.
Констанс погледна Пендъргаст поразена. Докато се взираше в него, главата му леко се изправи и очите му се изпълниха с живот, сребристите ириси блестяха на светлината на свещите. Странна усмивка мина по лицето му.
— Ти прекъсна медитацията, Констанс.
— Ти се опитваше… да ме дръпнеш в огъня — задъхано произнесе тя.
— Естествено.
Изпълни я отчаяние. Вместо да измъкне него от мрака, тя самата почти бе хлътнала вътре.
— Опитвах се да те освободя от земните ти окови — каза той.
— Да ме освободиш — повтори тя горчиво.
— Да. Да станеш това, което искаш: свободна от веригите на чувства, морал, принципи, чест, добродетел, и всички онези незначителни неща, измислени, за да ни държат омагьосани в човешката робска галера с всички останали, плаващи за никъде.
— Ето какво ти е сторил Агозиенът! — каза тя. — Лишил те е от целия морал и етични задръжки. Позволил е да избуят най-тъмните ти, най-патологични желания. Това е, което предлагаш и на мен.
Пендъргаст се изправи и протегна ръка. Тя не я пое.
— Ти развърза възела — каза тя.
Той заговори; гласът му беше нисък и странно изпълнен с триумфиращи нотки.
— Не съм го докоснал. Изобщо.
— Но тогава как…
— Развързах го с ума си.
Тя продължи да го гледа втренчено.
— Това е невъзможно.
— Не само е възможно, но се и случи, както сама можеш да видиш.
— Медитацията се провали. Ти си си същият.
— Медитацията проработи, скъпа моя Констанс. Аз се промених — невероятно много. Благодарение на настояването ти да направим това, аз напълно осъзнах силата, която ми е дадена от Агозиена. Силата на чистата мисъл — силата на съзнанието над материята. Аз проникнах в безмерния източник на сила, което можеш да сториш и ти. — Очите му блестяха, изпълнени със страст. — Това е една изключителна демонстрация на мандалата на Агозиена и способността й да трансформира човешкото съзнание и мисъл в оръдие на колосална мощ.
Констанс го гледаше. В сърцето й пропълзя чувство на ужас.
— Ти искаше да ме върнеш обратно — продължи той. — Искаше да ме възвърнеш към старото ми, противоречиво и безразсъдно Аз. Но вместо това ме тласна напред. Отвори вратата. И сега, скъпа моя Констанс, е твой ред да бъдеш освободена. Помниш ли малкото ни споразумение?
Тя не можеше да говори.
— Точно така. Настъпи моментът да погледнеш Агозиена.
Колебанието не я напускаше.
— Щом искаш — съгласи се тя накрая.
Той стана и взе платнения сак.
— Аз ще го гледам след теб. — Той отиде до вратата, без да я поглежда, и вдигна сака на раменете си.
Шокирана, Констанс осъзна, че отношението му към нея не е по-различно, отколкото към всеки друг.
— Почакай… — започна тя.
Силен писък откъм коридора прекъсна думите й. Вратата се отвори и Мария влезе. Констанс зърна с крайчеца на очите си нещо със сива и нееднородна структура да се носи към тях.
„Откъде идваше този дим? Да не би корабът да гореше?“
Пендъргаст пусна сака и погледна, отдръпвайки се назад. Констанс се изненада, когато видя шок, дори страх върху лицето му.
Нещото блокира вратата. Мария изпищя отново, но то я обгърна, задушавайки виковете й.
Докато влизаше вътре, една лампа в коридора за миг го освети, и с чувство за нарастваща нереалност Констанс видя странно, неясно същество, обвито в дим, с две кървясали очи, и едно трето око в средата на челото — дяволско създание, което се носеше напред на тласъци, тромаво, като сакато… или може би танцуваше…