Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Жената — Емили Далбърг — си пое дъх и извърна очи.
Лиу се взираше в спасителната лодка, която вече рязко изоставаше от кораба. Сякаш я гледаше от странен ъгъл. Но не, не беше така: профилът й се беше променил — корпусът й беше деформиран. Оранжеви и бели парчета се отделяха от него и въздушната струя, заедно с един шев, изригна пръски към небето.
С чувство на отчаяние Лиу осъзна, че корпусът е пробит, разцепен по дължина като изгнил пъпеш, и сега изхвърля вътрешностите си.
— Исусе… — чу той Краули да промърморва близо до него. — О, боже…
Той беше вперил ужасени очи в пробитата лодка. Тя сякаш не беше същата; подмяташе се настрани, падаше обратно във водата, витлото на двигателя пенеше безполезно повърхността, оставяйки нефтена следа и отломки, които падаха назад и започнаха да избледняват в сивия, разлюлян от бурята океан.
Лиу хвана радиостанцията и натисна копчето за предаване.
— Брус! Уелч! Обажда се Лиу. Отговорете! Брус!
Но отговор нямаше — и Лиу знаеше, че не би могло да има.
67.
На помощния мостик Льосюр беше залят с потоп от въпроси.
— Спасителните лодки! — извиси се гласът на един от моряците над останалите. — Какво става със спасителните лодки?
Льосюр поклати глава.
— Няма и дума все още. Продължавам да чакам да се обадят Лиу и Краули.
Шефът на радиовръзките заговори:
— Връзка с „Гренфел“ на канал 69.
Льосюр го погледна.
— Изпрати им факс да минат на канал… 79. — Може би ако комуникираха по един неясен високочестотен канал с „Гренфел“ — канал 79, обикновено запазен за обмен между корабите за развлечение по Големите езера — това щеше да запази тайната на разговора им от Мейсън. Той се надяваше, че тя няма да следи високочестотните канали. Със сигурност вече бе видяла радарния профил на „Гренфел“ и бе чула цялото бръщолевене по канала за спешни случаи — 16.
— След колко се очаква да се състои „рандевуто“? — попита той шефа на радиовръзките.
— След осем минути. — Мъжът направи пауза. — Капитанът на „Гренфел“ на 79-и, сър.
Льосюр се приближи до конзолата на радиостанцията и взе чифт слушалки. Заговори с тих глас.
— „Гренфел“, тук капитан Льосюр, изпълняващ длъжността капитан III ранг на „Британия“. Имате ли план?
— Трудно изпълним, „Британия“, но имаме няколко идеи.
— Имаме шанс да се справим. По-бързи сме от вас поне с десет възла и отминем ли ви, край.
— Разбрано. Имаме на борда обслужваща лодка ВО-105, с която бихме могли да ви докараме малко пластични експлозиви, които обикновено използваме за разледяване…
— При скоростта ни, състоянието на водата и вятъра в момента, изобщо няма да успеете да кацнете.
Тишина.
— Надяваме се на пролука.
— Малко вероятно, но нека „птичката“ е готова за всеки случай. Следващата идея?
— Обмисляхме дали при скоростта ни при разминаването с вас не бихме могли да закачим „Британия“ и да се опитаме да я отклоним от курса й.
— С какъв тип влекач?
— Седемтонен електрохидравличен влекач с 40-милиметрово телено въже…
— Което ще се скъса като канапче.
— Вероятно. Друг вариант би бил да пуснем буй и да ви препречим пътя с мрежа, с надеждата да оплетем витлата ви.
— Няма начин 40-милиметрово телено въже да спре четири 21,5-мегаватови корабни витла. Не разполагате ли с бърз спасителен кораб?
— За съжаление, не можем да пуснем двата си бързи спасителни съда при такова вълнение. Пък и не е възможно да се приближим странично до вас или да евакуираме, защото не сме в състояние да поддържаме скоростта ви.
— Някакви други идеи?
Пауза.
— Това е всичко, което успяхме да измислим.
— Тогава ще трябва да приложим моя план — каза Льосюр.
— Казвайте.
— Вие сте ледоразбивач, нали така?
— Ами, „Гренфел“ е ледови стрингер, но не е ледоразбивач в истинския смисъл на думата. Понякога изпълняваме и такива задължения.
— Добре. „Гренфел“, искам да поемете такъв курс, че да ни препречите пътя.
Тишина. След малко дойде отговорът:
— Съжалявам, „Британия“ мисля, че не ви разбрах.
— Разбрахте ме прекрасно. Идеята е, че при отварянето на определени отвесни преградни люкове, можем да наводним отделения едно, две и три. При това носът на кораба ще се вдигне достатъчно, за да извади почти напълно от водата витлата ни. „Британия“ ще бъде без ход.
— Карате ме да ви блъсна? Мили боже, да не сте си изгубили ума? Съществува голяма вероятност по този начин да пратя на дъното и собствения си кораб!