Тримата мускетари

— Добре, а вие сложете пистолетите си на пояса.

— На драго сърце.

И д’Артанян даде пример. После се обърна към Планше и му направи знак да изпразни пушката си.

Англичаните склониха и прибраха с мърморене шпагите си в ножниците. Разказаха им случая със затварянето на Атос. И понеже бяха добри благородници, обвиниха съдържателя.

— Сега, господа — рече д’Артанян, — качете се горе и уверявам ви, след десет минути ще ви поднесат всичко каквото пожелаете.

Англичаните се поклониха и излязоха.

— Сега съм сам, драги ми Атос — обади се д’Артанян. — Отворете ми вратата, моля ви.

— Ей сега — каза Атос.

Чу се силен шум от падане на купчини дърва и скърцане на греди. Това бяха подпорите и укрепленията на Атос, които обсаденият сам разваляше.

След миг вратата се открехна и се показа бледото лице на Атос, който с бърз поглед проучи положението.

Д’Артанян се хвърли на шията му и нежно го целуна После поиска да го изведе от влажното му убежище и едва тогава забеляза, че Атос се заваля.

— Ранен ли сте? — запита го той.

— Аз ли! Ни най-малко. Аз съм мъртво пиян, това е всичко и никога човек не е полагал повече усилия, за да постига това. Заклевам се в господа бога, кръчмарю, че само аз съм изпил най-малко сто и петдесет бутилки.

— Боже милостиви! — викна съдържателят. — Ако слугата е изпил само половината от това, което е изпил господарят, аз съм разорен.

— Гримо е добре възпитан слуга и не би си позволил да пие същото вино като мене. Той пи от бъчвата. — Чакайте струва ми се, че е забравил да я запуши. Чувате ли нещо? — Д’Артанян избухна в смях, който превърна тръпките на съдържателя в силна треска.

В същото време Гримо се появи зад господаря си с пушка на рамо — главата му се люшкаше като у пияните сатири в картините на Рубенс. Той беше залян и отпред, и отзад с някаква мазна течност — съдържателят позна, че това е най-доброто му дървено масло.

Шествието мина през голямата зала и се настани в най-хубавата стая в странноприемницата, която д’Артанян зае насила.

През това време съдържателят и жена му се втурнаха с лампи в избата, където толкова дълго време им беше забранено да влизат — там ги очакваше страшна гледка.

Зад укрепленията, в които Атос беше направил дупка, за да излезе, и които се състояха от дървета, дъски и празни бъчви, струпани по всички правила на стратегическото изкуство, тук-там плаваха в локвите дървено масло и вино костите от всички изядени пушени бутове. Целият ляв ъгъл на избата беше затрупан от куп счупени бутилки. От една бъчва, останала с отворена канелка, изтичаха последните й капки кръв. Образът на опустошението и смъртта, както казва древният поет, витаеше като над бойно поле.

От петдесет наденици, окачени на гредите, бяха останали само десет.

Тогава воплите на съдържателя и жена му проникнаха през свода на избата и дори д’Артанян се трогна. Атос даже не обърна глава.