Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Ако бях забелязал нещо, щях да уведомя абата.

— Правилно — съгласи се Уилям и промени темата. — Това село в долината не е много богато, нали?

— И да, и не — отвърна Ремиджо. — Там живеят пребендарии190, които са на служба към манастира; когато годината е плодородна, ние им даваме доста неща. Така например за празника на свети Иван получиха дванайсет модии малц, един кон, седем вола, един бик, четири юници, пет телета, двайсет овце, петнайсет свине, петдесет кокошки и седемнайсет кошера. А освен това двайсет пушени свине, двайсет и седем калъпа свинска мас, половин мярка мед, три мерки сапун, една рибарска мрежа…

— Добре, добре! — прекъсна го Уилям. — Но нали разбираш, от това не ми стана ясно какво е положението в селото, колцина от жителите му са пребендарии на манастира, колко земя притежава селянинът, който не е пребендарии…

— Е, щом питаш — отвърна Ремиджо, — знай, че едно семейство може да притежава и петдесет таволе земя.

— А колко е една тавола?

— Четири квадратни трабуки.

— Квадратни трабуки ли? Какво значи това?

— Един трабуко се равнява на 36 квадратни стъпки. Или осемстотин линейни трабуки правят една пиемонтийска миля. Имай предвид също, че едно семейство — по на юг — може да отглежда маслинени дървета, от които да получава най-малко половин мех зехтин.

— Половин мех ли?

— Да. Един мех се равнява на пет емини, а една емина се равнява на осем големи чаши.

— Ясно — отвърна унило моят учител. — Всяко село си има своите мерки. Вие например как мерите виното? На бокали ли?

— Или на рубии. Шест рубии правят една брента, а осем бренти — едно буренце. Или едно рубо се равнява на шест пинти от по два бокала.

— Мисля, че разбрах — отвърна примирен Уилям.

— Интересува ли те още нещо? — запита Ремиджо и както ми се стори, предизвикателно.

— Да! Питах те как живеят долу в равнината, защото днес размишлявах за проповедите на Умберто от Романс към жените и по-точно върху главата с наслов „За бедните жени в селата“, където казва, че те, поради това че са бедни, се поддават повече от другите жени на плътски изкушения, и твърди, че „peccant enim mortaliter, cum peccant cum quocumque laico, mortalius vero quando cum Clerico in sacis ordinibus constituto, maxime vero quando cum Religioso mundo mortuo“191. Ти знаеш по-добре и от мен, че и в светите места като манастирите никога не липсват плътски изкушения. Питах се — нали си имаш работа с хората от селото — дали не си чувал някои монаси — не дай Бог — да са прелъстили някои момичета.

Въпреки че моят учител изричаше тия думи някак си между другото, читателят ще се досети какъв смут всяваха те у клетия ключар. Не знам дали пребледня, но ще кажа, че желанието ми да го видя пребледнял бе толкова силно, че видях как стана блед като платно.