Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Да — потвърдих не без гордост, — аз повдигнах расото му, дето беше захвърлено край ваната, и не забелязах никакви следи от обемист предмет.

— Браво — усмихна ми се Уилям. — Значи той се е отбил другаде; добре, да допуснем, че за да се поуспокои, а може би и за да се отърве от нас, се е промъкнал в банята и е легнал във ваната. Северин, мислиш ли, че е могло да стане така, че да загуби съзнание и да се удави от пристъпите на болестта си?

— Възможно е — отвърна Северин, но се съмняваше. — От друга страна, ако това е станало преди две нощи, край ваната може да е имало вода и тя да е изсъхнала. Ето защо не бива да изключваме, че може и да е бил удавен насила.

— Не — възрази Уилям. — Кога си видял убит човек да си сваля дрехите, преди да бъде удавен?

Северин поклати глава, сякаш този довод за него нямаше кой знае каква стойност. Бе започнал да разглежда ръцете на удавника.

—  Интересно… — рече той.

— Какво?

— Онзи ден огледах ръцете на Венанций, след като бяха измили трупа му от кръвта, и забелязах една подробност, на която не отдадох голямо значение. Върховете на два пръста на дясната ръка на Венанций бяха потъмнели, сякаш бяха начернени с някакво тъмно вещество. Също — нали виждаш — като върховете на двата пръста на Беренгарий. Тук има следи дори и по третия пръст. Тогава си рекох, че Венанций трябва да е пипал мастилата в скриптория…

—  Много интересно — каза замислено Уилям и се наведе към пръстите на Беренгарий. Зазоряваше се, светлината в сградата бе все още твърде бледа, учителят ми явно страдаше, че не може да ползва очилата си. — Много интересно — повтори той. — Потъмнели са върховете на палеца и показалеца, а средният пръст е потъмнял само откъм вътрешната страна Слаби следи има и по лявата ръка, поне по показалеца и палеца.

—  Ако беше само по дясната ръка, би могло да се каже, че пръстите са притиснали нещо дребно или тънко и продълговато…

— Като стило. Или храна. Или насекомо. Или змия. Или ковчеже за дарове. Или тояга. Много неща. Ала щом има следи и по другата ръка, може да е държал и чаша — държал я е здраво в дясната ръка, а с лявата я е крепял, без да я притиска…

Северин бе започнал да трие леко пръстите на мъртвеца, но тъмният цвят не изчезваше. Забелязах, че си бе сложил ръкавици, които по всяка вероятност ползваше, когато му се налагаше да борави с отровни вещества. Душеше, но не усещаше нищо.

— Бих могъл да ти изброя много растителни (и минерални) вещества, които оставят подобни следи. Някои са смъртоносни, други — не. Понякога пръстите на миниатюристите са изцапани със златен прах…

— Аделмо е бил миниатюрист — рече Уилям. — Предполагам, че когато си видял изранения му труп, не ти е хрумнало да огледаш пръстите му. Но тия може да са пипали нещо, което да е принадлежало на Аделмо.

— Не знам — отвърна Северин. — Двама мъртъвци, и двамата с почернели пръсти. За какво ти говори това?

— За нищо. Nihil sequitur geminis ex particularibus unquam.188 Трябва да сведем и двата случая към едно правило. Например: съществува вещество, което почерня пръстите на онзи, който се докосне до него…