![Името на розата [Il nome della rosa - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/3/9/3/0/imeto-na-rozata-il-nome-della-rosa-bg-download.jpg)
Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— Там ли започнахте… да се сношавате свободно с жени? — запитах аз; не знам защо постъпих така, но казаното от Убертино предната нощ, това, което прочетох в скриптория, и всичко, дето ми се беше случило, ме преследваше като кошмар. Уилям ме погледна с любопитство; навярно не очакваше, че ще проявя такава смелост и безсрамие. Ключарят ме изгледа, сякаш виждаше някакъв странен звяр.
— На Ребело — отвърна той — имаше хора, прекарали цялото си детство, десетина, че и повече души — братя и сестри, бащи и дъщери, наблъскани в една стая. Какво мислиш, че означаваше за тях новото положение? Правеха вече по свой избор това, което дотогава бяха правили по необходимост. Пък и нощем, когато се боиш да не се появят отнякъде вражеските войници и легнал на земята, се гушиш до съседа си, за да не ти е студено… Еретиците. Вие, младите монаси, дето идвате от някой замък и отивате направо в някой манастир, смятате, че това е начин на мислене, подбуден от демона. А то си е начин на живот и бе… и бе… просто една нова преживелица… Нямахме никакви господари, казваха ни, че Бог е с нас. Уилям, не искам да кажа, че сме били прави, нали виждаш, че съм тук, скоро се отказах от тях. Но никога не съм могъл да разбера вашите дискусии за бедността на Христа, за ползването, за правото… Вече ти казах, това беше голям карнавал, а по време на карнавала всичко се прави наопаки. Пък и човек остарява, не че помъдрява, но става лакомец. А тук съм лакомец. Можеш да осъдиш еретик, но можеш ли да съдиш лакомец?
— Достатъчно, Ремиджо — рече Уилям. — Не те разпитвам за това, дето е било някога, а за това, дето сее случило наскоро. Помогни ми, и аз няма да ти сторя зло. Не мога и не искам да те съдя. Но трябва да ми кажеш какво знаеш за станалото в манастира. Ти обикаляш доста — и денем, и нощем — из манастира, няма как да не знаеш нещо. Кой уби Венанций?
— Не знам, кълна ти се. Но знам кога умря и къде.
— Кога? Къде?
— Чакай да ти разкажа. Онази нощ, след повечерие, влязох в кухнята…
— Откъде? Защо?
— През вратата откъм градината. Имам си ключ, ковачите ми го направиха отдавна. Тази кухненска врата е единствената, дето не я залостват отвътре. А защо… няма значение, нали сам каза, че не искаш да ме обвиняваш за плътските ми слабости… — Усмихна се смутено. — Но не мисли, че прекарвам дните си в разврат… Онази нощ търсех храна за момичето, което Салваторе трябваше да вкара в манастира…
— Откъде?
— Ех, освен портала в зида има и други входове. Знае ги абатът, зная ги и аз… Но тогава момичето не дойде, накарах я да се върне именно поради това, дето разкрих и дето ще ти разкажа. Ето защо нощес се опитах да я накарам да дойде отново. Ако бяхте позакъснели, щяхте да се сблъскате с мен вместо със Салваторе; той ме предупреди, че в Зданието има хора, и аз се прибрах в килията си…
— А сега разкажи какво се случи през нощта в неделя срещу понеделник.
— Да. Влязох в кухнята и видях Венанций да лежи мъртъв на пода.
— В кухнята ли?
— Да, до водоема. Може би току-що бе слязъл от скриптория.
— Нямаше ли следи от борба?
— Не. Или по-точно до трупа имаше счупена чаша, а по пода — следи от вода.
— Откъде знаеш, че е било вода?
— Не знам. Просто си помислих, че е вода. Какво друго можеше да бъде?
Както ми поясни малко по-късно Уилям, тази чаша можеше да означава две различни неща. Или някой бе дал в кухнята на Венанций да изпие някаква отровна отвара, или клетникът вече е бил погълнал отровата (но къде и кога?) и е слязъл да уталожи или обзелата го изведнъж жажда, или някаква болка, изгаряща я червата, я езика му (защото езикът му сигурно е бил почернял, също като езика на Беренгарий).
Във всеки случай засега повече не можахме да научим. След като видял трупа, Ремиджо се изплашил, помислил какво да направи и решил да не прави нищо. Ако потърсел помощ, това значело да признае, че е обикалял през нощта из Зданието, пък и нямало да помогне на вече умрелия брат. Затова решил да не прави нищо, ами да изчака някои да открие трупа сутринта, след като отворят вратите. Изтичал да възпре Салваторе — той тъкмо вкарвал момичето в манастира, след което и той, и неговият съучастник отишли да спят, ако изобщо можело да се нарече спане тревожното будуване, в което прекарали до утреня. А по утреня, когато свинарите дошли да уведомят абата, Ремиджо бил уверен, че са открили трупа там, където го бил оставил той, та се смаял, когато разбрал, че са го намерили в делвата. Кой е измъкнал трупа от кухнята? Ремиджо не знаеше.