Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Неизбежно правосъдие
Неизбежно правосъдие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Неизбежно правосъдие

Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:

„Неизбежно правосъдие“ е роман за най-яростно отказаната справедливост и за героичното поведение на един необикновен обикновен млад човек и неговата приятелка, които безмилостно са преследвани заради нещо, което той изобщо не е извършил.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 173
Перейти на страницу:

— А, няма да стане. За тая глупост няма да гния зад решетките. — Той се взря по-внимателно в нея, опитваше да разбере що за игричка му пробутваше. Не му стана ясно. — Хайде бе, Джина, нали знаеш, че е дреболия.

— Е, чак пък дреболия… Джеръм, имаме откраднати вещи, придобити с взлом, съпротива при ареста, нарушение на полицейския час.

— Ъхъ, имаме и всички други, дето ги правят тия щуротии, само че те най-спокойно се прибират вкъщи…

— Твоята щуротия не е съвсем същата.

— Ама е почти същото, момиче, ясно ти е. — Щом забеляза реакцията й, протегна ръка и се извини. — Нали знаеш каква е работата — не ме прибраха заради онова, дето съм направил. Иначе нямаше да съм в окръжната пандела. Направо да са ме окошарили в „Сан Куентин“. Пак ще им кажем, че съм жертва на расизъм. Това е номерът.

Наистина това беше номерът, Джина не се съмняваше. Би могла да отиде при новия районен прокурор и страстно да защитава позицията си. Бе вършила същото много пъти и понякога успяваше. Но сега й липсваше убеденост, за да се справи. Чувстваше, че все някога е време да теглиш чертата и за нея това време настъпи.

— Джеръм, този път няма да го бъде.

Той се отпусна на стола, вече истински вкиснат. Намръщи се.

— Да, ама аз като ти кажа, ти си длъжна да ме слушаш, нали така?

— Добре, винаги можеш да поискаш друг адвокат. — Тя си позволи сянка на усмивка. — И да ме изхвърлиш на улицата.

Лекотата, с която Джина пренебрегна самохвалството му, малко го стресна.

— Ей, ние с тебе досега страхотно се погаждахме. Жестоко им мачкахме фасона.

— Може и да си прав, Джеръм, но не мога да застана пред съда и да настоявам, че към теб са се отнесли предубедено. Защото според мен не е вярно. Май ще трябва да търсим споразумение.

— Стига бе, момиче, щеше ли да е същото, ако бях беличък?

Тя избягна уловката във въпроса му.

— Джеръм, ченгетата, които те сгащиха, черни ли бяха?

Той кимна.

— Единия.

— А прокурорката, която те тикна на топло?

— Вярно.

— И новият районен прокурор Алън Рестън, който смята да те задържи в затвора, за да те съди, също е черен, нали?

— Правилно.

— Тогава кой е предубеден?

Джеръм си подъвка устните сърдито.

— Все някой — промърмори накрая.

Джина взе куфарчето, стана и почука, на вратата. Когато надзирателят отвори, тя се обърна към своя клиент.

— Джеръм, щом измислиш кой ти е виновен, обади ми се.

Само на двайсетина метра по права линия, специалната агентка Марго Симз се намираше в кабинета на новия районен прокурор Алън Рестън. Той се бе върнал преди малко от погребението на своя предшественик, след разговор насаме със сенаторката Уейджър в църковната ризница на катедралата.

Трима служители събираха личните вещи на Кристофър Лок. Рестън знаеше, че няма да е в кабинета си сутринта, затова им бе наредил да започнат по-рано и вече бяха свалили повечето книги от рафтовете на библиотеката. Край стените имаше множество кашони.

Рестън и Симз говореха за Кевин Ший. Тя се престори, че й е трудно да разбере защо, след като заподозреният не е напускал града, още не е арестуван. Рестън стовари отговорността върху полицейското управление, но опита да позамаже нещата — с всички размирици в града полицията изпитваше отчаян недостиг на хора. Същественото беше, че сега ФБР поемаше случая в свои ръце. Какво възнамеряваше да предприеме Симз?

— Имаме група от петнайсет агенти, които полагат усилия да се свържат с всеки известен ни познат на Ший или Синклер…

— Синклер?

— Мелъни Синклер, момичето с него.

Изражението й подсказа на Рестън, че по-добре в движение да вниква в подробностите, които не схващаше веднага. Трябваше да внимава, за да не се изложи.

— Взехме бележник с адреси от апартамента на Ший. А в компютъра на Синклер, в нейния апартамент, също има записани множество адреси. — Погледът му я накара да обясни припряно: — Няма никакъв проблем със заповедите за обиск. На разследването се придава първостепенно значение. Затова разпитваме всеки техен познат и разбира се, пратихме наши хора в Тексас при майката и сестрата на Ший.

— Какво ще кажете за видеозаписа на Ший?

— Двама-трима специалисти се занимават с анализ на фона. Различават се ясно известни особености на прозорците и тавана зад него. Вероятно ще успеем да определим в кой период е построена сградата. Смътна възможност, но човек никога не знае. Може и да ни провърви.

— Впечатлен съм.

Специалната агентка Симз бе свикнала да впечатлява. Беше интелигентна, привлекателна и добра професионалистка. Тъмноруса коса с модерна прическа. Рестън забеляза веднага чудесните крака.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)