Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Глицки си сипваше сос „Тапатио“ в големия супник. Обикновена чиния не би побрала бърканицата от чушки, лук и сирене, скрита от цял пакет чипс. Поспря, колкото да каже:
— Вратата на къщата си е на същото място, където я остави. Като излизаш, не забравяй да затвориш.
Напълни си устата и започна да издава звуци, които едва ли щеше да си позволи, ако беше сам.
Харди седеше срещу него. Носеше такива дрехи, когато не се занимаваше със съдебни дела — джинси, риза с дълги ръкави на бяло-зелени карета и маратонки. Бе поставил пред себе си празна чиния и внушителна лъжица, но Глицки се престори, че не разбра дебелия намек.
— Ейб, на път си да станеш истински гадняр. Тъжно ми е да наблюдавам този процес.
Глицки преглътна.
— Бедна ти е фантазията да разбереш цялата истина. — Гребна още една лъжица. — От повишението си навирих носа. Вероятно това е причината.
Харди погледа още около минута как неговият приятел опразва полека супника и когато се убеди, че Глицки не изпитва никакви угризения, стана и излезе в коридора.
След малко Глицки чу познатото мърморене на телевизора на момчетата. Сипа още „Тапатио“ и си бодна препържено картофче. До ушите му стигна името Кевин Ший и щом го чу втори път, забучи лъжицата в гозбата, взе си супника и се премести от кухнята в стаята.
Харди се бе излегнал върху леглото на Айзък, сплел пръсти зад тила си. Внимателно наваксваше пропуснатите новини. Коментаторът предъвкваше как щяла да повлияе записаната от господин Ший касета върху…
— Каква касета?
— Ще я пуснат отново. Току-що обещаха.
— Кога?
— Ей сега. Потърпи малко.
Глицки влезе в стаята, придърпа си дървен стол, седна с лице към облегалката и остави супника на пода в момента, когато лицето на Кевин Ший запълни екрана.
„… и не съм замесен по никакъв начин в това. Бях в бара и когато всички скочиха, повлякоха ме навън в тълпата. Видях какво правеха с Артър Уейд и се опитах да си пробия път. Извадих джобното си ножче и нараних няколко човека, които ми се препречиха. По-добре полицията да търси хора с рани от нож, а не мен…
Господин Уейд вече висеше над тротоара, когато стигнах до него и се заклевам в Господ, че се опитах да го повдигна, а не да го дърпам надолу. Подадох му ножа си, за да среже въжето. Но после те… онези от тълпата избиха ножа, някой ме удари и аз паднах. Ритнаха ме по главата. После за малко нищо не помня и като погледнах, Артър Уейд вече беше мъртъв. Някакви типове дойдоха, хвърлиха ме в един пикап и ме откараха. Обещаха да ме убият, ако изтърва и една думичка как е станало всичко.“
Ший замълча. Харди измънка „южняк“, а Глицки добави „от Тексас“.
Ший продължи:
„Не съм напускал града. Искам да разкажа истината, но когато опитах да се свържа с полицията и да ги помоля да ме пазят, те… те предадоха доверието ми.“
— Що за тъпотия! — възкликна Глицки.
„Преди малко — сега е вторник вечерта — моят адвокат ми съобщи, че е бил проследен до дома си от полицията, след като е уговарял с нейни служители условията, при които ще се явя, за да дам показания. Не искам да бягам, защото ще излезе, че съм виновен, а аз нищо лошо не съм направил. Не можах да измисля нищо друго, затова записвам тази касета. Надявам се все някой да чуе какво казвам. Не съм направил това, за което ме обвиняват. Трябва да ми повярвате…“
Записът свърши и Харди се обади на секундата:
— Обаче аз не му вярвам.
Пуснаха реклама и Глицки изключи телевизора. Харди се надигна върху леглото.
— Все пак стратегически това е добра идея, за да отклони вниманието от себе си. Само ще му излезе през носа. Кой му е адвокат?
— Уес Фаръл.
— Чувах, че се е отказал от занаята. Понякога се вясва в „Шамрок“, нали? Ще взема да поразпитам Моузес. Не бих позволил на свой клиент да извърти такъв номер.
— Защо?
— Защото направо смърди на гузна съвест. Само си влошава положението.
— Но може и да казва истината.
Харди го изгледа сепнато. Неговият приятел Ейб Ченгето рядко заставаше на страната на заподозрените.
— Как така?
— Е, онова как проследили Фаръл до дома му е глупост, но останалото…
— Ало, я задръж! Щом една думичка е лъжлива, можеш да се хванеш на бас, че и останалото е измислица. Типична грешка за подобни клиенти. Увличат се и не знаят кога да спрат. — Харди докопа супника, но след миг му бе измъкнат от ръцете. Той се озъби свирепо. — И откъде-накъде си решил, че може да казва истината?
Глицки смеси чипса с другите съставки.
— Раните от нож, които спомена… неговата версия май е единственото възможно обяснение. А има и друго.
Харди кимна.
— Както винаги, полицията си пази тайните.