Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
Тя ме погледна, без да проговори.
— За нейно собствено добро — добавих.
Аби седна на килима с кръстосани крака като индианец и се облегна на стената.
— Какво ти каза? — попита ме тя.
— Убедена е, че Спъриър е убил дъщеря й, но никога няма да бъде наказан за това.
— Наистина нямам нищо общо със заключението, до което е стигнала — каза Аби. — Пат има своя собствена глава.
— Спъриър ще се яви в съда в петък. Тя възнамерява ли да присъства?
— Обвинението е само в дребна кражба. Но ако искаш да знаеш дали се тревожа Пат да не се появи и да направи сцена… — Аби поклати глава. — … няма начин. Появата й не би свършила никаква работа. Тя не е идиот, Кей.
— А ти?
— Какво? Аз идиот ли съм? — отново се опита да ме отклони Аби.
— Ще бъдеш ли в съда?
— Естествено. И ще ти кажа как точно ще премине всичко. Той ще се признае за виновен в дребна кражба и ще го шамаросат с глоба от хиляда и петстотин долара. Ще прекара известно време в затвора — вероятно около месец. Ченгетата се надяват той да се поизпоти зад решетките, да се скапе и да проговори.
— Откъде знаеш това?
— Той няма да проговори — продължи тя. — Те ще го изведат от съда пред всички и ще го напъхат в патрулната кола. Всичко е замислено, за да го сплашат и унижат, но няма да свърши работа. Той знае, че те нямат достатъчно доказателства. Ще си излежи времето в затвора и ще си тръгне. Един месец не е вечност.
— Звучиш като че ли го съжаляваш.
— Не изпитвам чувства към него — каза тя. — Спъриър си падал по кокаина според адвоката му и в нощта, когато ченгетата го хванали да краде номерата, бил решил да си купи наркотици. Страхувал се, че търговецът на наркотици може да е доносник, да запише номера му и после да го даде на ченгетата. Това е обяснението за кражбата на номерата.
— Ти не вярваш на това, нали? — запитах разгорещено.
Аби протегна краката си и леко се намръщи. Без да проговори, се изправи и излезе от стаята. Последвах я в кухнята, раздразнението ми се увеличаваше. Тя започна да пълни една чаша с лед. Поставих ръце на раменете й и я обърнах с лице към мен.
— Слушаш ли ме?
Погледът й стана по-мек.
— Моля те, не ми се ядосвай. Това, което правя, няма нищо общо с теб или с приятелството ни — каза тя нежно.
— Какво приятелство? Имам чувството, че вече дори не те познавам. Оставяш пари из къщата, като че ли не съм нищо повече от една проклета слугиня. Не си спомням последния път, когато сме се хранили заедно. Не говориш с мен. Обхваната си от мания заради проклетата си книга. Видя какво се случи с Пат Харви. Не разбираш ли, че и с теб става същото?
Аби не ми отговори.
— Имам чувството, че взимаш някакво решение. Защо не ми кажеш какво е то? — продължих да я моля.
— Не взимам решение — отговори тя кротко и се дръпна от мен. — Всичко вече е решено.
Филдинг ми се обади рано в събота сутринта, за да ми каже, че не ни предстоят аутопсии, и аз изтощена се върнах обратно в леглото. Станах доста късно. Взех дълъг горещ душ и се почувствах готова да се разправям с Аби, да пробвам да поправя по някакъв начин разрушеното ни приятелство.
Слязох долу и почуках на вратата й, но не последва отговор. Излязох навън, за да взема вестника, и видях, че колата й я няма. Вбесена, че тя отново бе успяла да избяга от мен, заредих кафеварката.
Пиех втората си чаша, когато късо заглавие прикова вниманието ми:
Ужасена прочетох, че Стивън Спъриър не е бил изпратен в затвора след явяването си в съда предишния ден, както Аби бе предрекла. Той се признал виновен за дребна кражба, но понеже нямал криминално досие и винаги досега бил спазващ законите гражданин на Уилиямсбърг, бил глобен хиляда долара и пуснат на свобода.
Всичко вече е решено, бе казала Аби.
За това ли говореше? Ако е знаела, че Спъриър ще бъде освободен, защо нарочно ме бе подвела?
Напуснах кухнята и отворих вратата на спалнята й. Леглото беше оправено, завесите — дръпнати. В банята забелязах капки вода в мивката и леко ухание на парфюм. Не беше излязла отдавна. Огледах се за куфарчето и касетофона й, но не можах да ги открия. Трийсет и осем калибровият й пистолет липсваше от чекмеджето. Прерових навсякъде и най-накрая намерих бележниците й, скрити под дрехите.
Седнах на ръба на леглото и нервно започнах да ги прелиствам. Преминавах през дните и седмиците й и нещата постепенно ми се изясняваха.