Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Сценарият изглежда правдоподобен за последните пет случая — казах. — Но ми се струва, че не би свършил много добра работа при Джил и Елизабет. Ако той е оставил колата си пред мотела, това е на около седем километра разстояние от бар „Котва“.
— Не сме сигурни, че Спъриър ги е приближил в бара.
— Имам чувството, че е така.
Марино ме погледна учудено.
— Защо?
— Защото те са посещавали магазина му преди — обясних. — Познавали са се с него, макар да се съмнявам, че са го познавали много добре. Предполагам той ги е наблюдавал, когато са идвали да си купуват вестници и книги. Сигурно веднага е усетил, че двете момичета са били повече от приятелки, и това го е раздвижило. Той има мания по отношение на двойките. Вероятно тогава е замислял първите си убийства и е решил, че да убие две жени е по-лесно, отколкото ако си има работа с мъж и жена. Планирал е престъплението дълго време, фантазиите му са се подхранвали от всяко идване на Джил и Елизабет в магазина. Може да ги е следил, да е обикалял около тях, да се е упражнявал. Вече е бил избрал гората, където живее господин Джойс, и сигурно точно той е застрелял кучето. После една вечер проследява Джил и Елизабет до бар „Котва“ и тогава решава да извърши убийството. Оставя някъде колата си, отива пеша до бара със сак в ръката.
— Мислиш ли, че е влязъл в бара и ги е наблюдавал, докато си пият бирата?
— Не — отговорих. — Смятам, че е прекалено предпазлив, за да направи подобно нещо. Предполагам, е изчакал да излязат от бара и да се качат в колата си. Тогава ги е приближил и е измислил някаква лъжа — например, че колата му е счупена. Той е притежавал магазина, който те двете често са посещавали. Не са имали причина да се страхуват от него. Той влиза в колата и малко след това разкрива намеренията си. Не стигат до гората, а всичко свършва на гробището. Жените, особено Джил, не са му помогнали да осъществи плановете си.
— А той кърви във фолксвагена — каза Марино. — Вероятно кръв от носа. А нито една прахосмукачка не може да почисти кръв от седалка или постелка за пода.
— Смятам, че дори не си е дал труда да почиства с прахосмукачка. Вероятно е бил паникьосан. Сигурно е изоставил колата на първото удобно място, което просто се е случило да е мотелът. А само господ знае къде е била паркирана неговата кола. Но ми се струва, че му се е наложило да походи малко.
— Възможно е епизодът с двете жени да го е уплашил толкова много, че по тази причина да не е направил нищо през следващите пет години.
— Не мисля, че е така — казах. — Нещо липсва.
Няколко седмици по-късно седях в кабинета си вкъщи и работех, когато телефонът звънна. Записаното на телефонния ми секретар съобщение тъкмо започваше, когато човекът затвори. Половин час по-късно телефонът отново иззвъня. Този път отговорих преди машината. Казах „ало“ и линията отново прекъсна.
Вероятно някой се опитваше да хване Аби и не желаеше да говори с мен. Може Клифърд Ринг да е открил къде е тя. Разсеяно отидох до хладилника, за да си приготвя нещо за хапване. Спрях се на сандвич със сирене.
После се върнах в кабинета си и се захванах със сметките си. Чух приближаването на кола и скърцането на чакъл под гумите й. Реших, че е Аби, но на вратата се позвъни.
Погледнах през шпионката и видях Пат Харви, облечена в червено яке. Сетих се за обажданията по телефона. Искала е да е сигурна, че съм си у дома, за да може да говори с мен лице в лице.
Тя ме поздрави с думите „съжалявам, че се натрапвам“, но виждах, че всъщност никак не съжалява.
— Моля, влезте — казах неохотно.
Тя ме последва в кухнята, където й сипах чаша кафе. Седна сковано до масата, като държеше чашата си в ръка.
— Ще бъда напълно откровена с вас — започна тя. — Научих, че човекът, когото арестуваха в Уилиямсбърг — Стивън Спъриър — е убил две жени преди осем години.
— Къде чухте това?