Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
Подредих още няколко снимки и се озовах във всекидневната му. На голия дървен под, до стъклената масичка за кафе, стоеше сиво кожено канапе. В средата на масичката имаше назъбено бронзово растение, показващо се от парче корал. Последният екземпляр на „Смитсониън“ лежеше успоредно на ръба на масата. В средата й беше дистанционното, което очевидно управляваше телевизора, окачен на белия таван. Огромен киноекран бе сгънат в незабележимо руло над библиотечката, изпълнена с видеокасети с грижливо поставени етикети. Повечето бяха прибрани в твърди кутии, но не можех да различа заглавията. От едната страна на библиотечката стоеше луксозна уредба.
— Тоя кретен си е направил собствено кино — каза Марино. — Усилватели и колони във всяка стая. Цялото оборудване сигурно струва повече от мерцедеса ти. А и не е седял тук нощем, за да гледа „Музикални звуци“. Тези касети в библиотеката — посочи той през бюрото ми — всичките са от рода на „Смъртоносно оръжие“, дивотии за Виетнам и за разни отмъстители. На горната лавица са подредени любимите му касети. Приличат на нормалните хитове, но като сложиш във видеото някоя от тях, получаваш лека изненада. Например онази със заглавието „Край златното езеро“ би трябвало да бъде наречена „Край помийната яма“. Порнография, изпълнена с жестокости и насилие. Снощи ние с Бентън прегледахме филмчетата му. Направо невероятно, мамка му. Горе-долу през минута изпитвах желание да ида да се изкъпя.
— Открихте ли някакви любителски филми?
— Не. Нито пък някакви порнографски уреди.
Погледнах останалите снимки. Прозорците бяха закрити от сиви щори. Нямаше завеси в нито една от стаите, дори и на горния етаж, където спеше това противно същество. Месинговото легло бе огромно, грижливо изпънато, с бели чаршафи, но без кувертюра. Отворените чекмеджета на скрина показваха анцузите, за които ми бе споменал Марино. В кутиите на пода на гардероба бяха прибрани хирургическите ръкавици и терлици.
— Няма нищо тъкано — учудих се, докато прибирах снимките в плика. — Никога преди не съм виждала къща, в която да няма поне един килим.
— Няма и завеси. Дори на душа — каза Марино. — Той е в стъклена кабинка. Разбира се, има хавлии, чаршафи и дрехите му.
— Вероятно ги пере непрекъснато.
— Тапицерията на линкълна е кожена. А мокетът е покрит с пластмасови постелки.
— Има ли някакво домашно животно?
— Не.
— Начинът, по който е обзавел къщата си, може да говори за нещо повече от характера му.
Марино ме погледна в очите.
— Да, и аз си помислих същото.
— Не му се налага да се тревожи дали няма да остави някъде влакна или косми от животни.
— Мислила ли си някога по въпроса защо всичките изоставени коли бяха толкова чисти?
Бях мислила.
— Може да ги чисти с прахосмукачка след убийствата — каза Марино.
— В някоя автомивка?
— Или бензиностанция, жилищен комплекс, всяко място, където можеш да наемеш прахосмукачка. Убийствата са били извършени късно през нощта. Ако след тях е спирал някъде, за да почисти колите, наоколо не би имало много хора, които да го забележат.
— Възможно е. Кой го знае какво е вършил? — казах. — Но картинката, която виждаме, представя маниакално спретнат и грижлив човек. Някой, обзет от силна параноя и добре запознат с уликите, които са важни за криминологичните изследвания.
Марино се облегна на стола си и каза:
— През уикенда посетих „Седем-единайсет“, където са се отбили Дебора и Фред в нощта, когато изчезнаха. Поговорих си с продавачката.
— Елън Джордан?
Той кимна.
— Показах й няколко снимки и я попитах дали някой от типовете не прилича на човека, който е купил кафе в нощта, когато Дебора и Фред са били там. Тя избра Спъриър.
— Сигурна ли беше?
— Да. Каза, че е носил някакво тъмно яке. Всъщност всичко, което си спомняше, бе, че човекът е бил с тъмни дрехи. Струва ми се, че Спъриър вече си е бил облякъл анцуга, когато е влязъл в „Седем-единайсет“. Размислих върху доста неща. Ще започнем с двете, за които сме сигурни, че са факт. Изоставените коли бяха много чисти, а в четирите случая преди Дебора и Фред по седалката на шофьора намирахме бели памучни влакна, нали?