Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Да — съгласих се.
— Добре. Мисля, че психопатът е обикалял, за да си търси жертви, когато е видял Дебора и Фред на пътя. Може да е забелязал, че седят много близо един до друг — главата й облегната на рамото му или нещо подобно. Това го е въодушевило. Проследил ги, спрял пред „Седем-единайсет“ веднага след тях. Възможно е да е облякъл анцуга си в този момент, а може и вече да е бил с него. После влиза в магазина, разглежда списания, купува си кафе и слуша разговора им с продавачката. Дочува, че тя им обяснява как да стигнат до най-близкото място за отдих, където има тоалетна. После си тръгва, подкарва бързо по И-64, завива на мястото за отдих и паркира. Приготвя си сака с оръжията, въжетата и ръкавиците и става невидим, докато пристигнат Дебора и Фред. Вероятно изчаква тя да отиде до тоалетната, приближава се към Фред и му разказва някаква история за това, че колата му се е счупила или нещо подобно. Възможно е да го е излъгал, че е тренирал в гимнастическия салон, за да обясни защо е облечен по този начин.
— Фред не би ли се сетил, че го е видял в „Седем-единайсет“?
— Съмнявам се — отговори Марино. — Но това е без значение. Спъриър може да е имал наглостта да спомене това, да каже, че малко след като си е купил кафето, колата му се е развалила. Излъгал е, че току-що се е обадил на „Пътна помощ“, и помолил Фред да го закара до колата му, за да може той да изчака помощта, обяснил е, че колата му е недалеч оттук и т.н. Фред се съгласява, а после се появява Дебора. А след като Спъриър е влязъл в джипа, те вече са били негови.
Спомних си как описваха Фред като услужлив и щедър. Вероятно винаги е бил готов да помогне на някой закъсал непознат, особено ако той е бил спретнат и приличен на външен вид като Стивън Спъриър.
— Джипът излиза отново на магистралата и Спъриър разкопчава сака си, слага си ръкавиците и терлиците, вади пистолета и го насочва към главата на Дебора…
Сетих се за реакцията на хрътката, когато подуши седалката на Дебора. Кучето бе доловило ужаса й.
— Той заповядва на Фред да кара към предварително избраното от Спъриър място. Докато стигнат до черния път, ръцете на Дебора вероятно вече са били завързани зад гърба й, а обувките и чорапите — свалени. Спъриър нарежда и на Фред да се събуе, после завързва ръцете му. Изкарва младежите от джипа и ги повежда към гората. Сигурно е носил очилата за нощно виждане, за да може да се ориентира. Възможно е и тях да държи в сака си. После започва да си играе с тях — продължи Марино с развълнуван глас. — Убива първо Фред, а след това се захваща с Дебора. Тя се съпротивлява, порязва се, а той я застрелва. Тогава Спъриър завлича телата им до сечището, разполага ги едно до друго, поставя нейната ръка под неговата, за да изглеждат като че ли се държат за ръце. Изпушва няколко цигари, като вероятно седи до труповете и се наслаждава на победата си. После се връща в джипа, сваля анцуга, ръкавиците, терлиците и ги слага в найлонов плик, който държи в сака си. Възможно е да е прибрал там и обувките и чорапите на хлапетата. Потегля, намира някое безлюдно място с прахосмукачки под наем и почиства джипа грижливо, особено мястото на шофьора, където той е седял. Предполагам, че после е покрил с нещо седалката. Може да е със сгънат бял чаршаф, или бяла хавлия като в първите четири случая…
— Повечето спортни клубове — прекъснах го — имат сервиз, който им подсигурява кърпите. Държат големи количества от тях в съблекалните. Ако сакът с оборудването му за убийства е прибран в някое шкафче…
Марино ме прекъсна:
— Да, разбирам те много добре. По дяволите. Май ще е по-разумно бързо да се заема с това.
— Бяла хавлия би обяснила намерените бели памучни влакна — добавих.
— Само дето този път може да е използвал нещо различно. Кой би могъл да знае, по дяволите? Може в случая с Дебора и Фред да е седял на обикновен найлонов чувал за боклук. Важното е, че е седял на нещо, за да не остави влакна от дрехите си по седалката. Спомни си — вече не е носел анцуга, защото той е бил окървавен. Та Спъриър си тръгва, изоставя джипа там, където го намерихме, и се отправя пеша през магистралата към източното място за отдих, където е паркиран линкълнът му. Изчезва оттам. Мисията му е завършена.
— В онази нощ вероятно е имало доста коли на мястото за отдих — казах. — Никой не би обърнал внимание на паркирания линкълн. Но дори и някой да го беше забелязал, номерата са били сменени, така че да не могат да разберат, че е той.
— Точно така. Това е последната му задача — да върне номерата на колата, от която ги е откраднал, или ако това не е възможно, просто да ги изхвърли някъде. — Марино млъкна за момент и разтри очите си. — Имам чувството, че Спъриър си е избрал метода на действие и винаги се придържа към него. Обикаля, набелязва си жертвите, проследява ги и знае, че ще извади късмет, ако те спрат някъде — бар или място за отдих, където ще се забавят достатъчно, за да може да се приготви. После ги приближава, лъже ги нещо и те започват да му се доверяват. Възможно е да убива веднъж на петдесет обиколки, но все още се наслаждава на това.