Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Няма значение. Престъплението не било разкрито, а сега го свързват с убийствата на петте двойки. Двете жени били първите жертви на Стивън Спъриър.
Забелязах, че клепачът на лявото й око трепери. Физическата разруха на Пат Харви от последната ни среща насам бе шокираща. Рижавата й коса висеше безжизнено, очите й гледаха тъпо, кожата й бе бледа и повехнала. Изглеждаше дори по-слаба, отколкото на пресконференцията.
— Не съм убедена, че ви разбирам — казах напрегнато.
— Накарал ги е да му се доверят и те са станали уязвими. Точно както постъпи и с останалите, с дъщеря ми и Фред.
Тя изговори всичко това, като че ли то бе неопровержим факт. Пат Харви бе осъдила Стивън Спъриър в мислите си.
— Но той никога няма да бъде наказан за убийството на Деби — продължи тя. — Знам вече това.
— Много е рано, за да се знае подобно нещо — отговорих спокойно.
— Нямат доказателства. Намереното в дома му не е достатъчно. Тези улики не могат да издържат в съда, ако въобще някога случаите стигнат до съда. Не можеш да обвиниш някого в убийство просто защото си намерил изрезки от вестници и хирургически ръкавици в дома му, особено ако защитата претендира, че уликите са били пробутани, за да бъде обвинен клиентът му.
Беше говорила с Аби, помислих си отчаяно.
— Единственото доказателство — продължи тя с леден тон — е кръвта, намерена в колата на жените. Всичко ще зависи от ДНК-то, а ще има и доста въпроси, защото това се е случило толкова отдавна. Дори ако отпечатъците съвпаднат и съдът приеме доказателствата, не е сигурно, че и съдебните заседатели ще постъпят по същия начин, особено след като полицията не е намерила оръжието, с което е извършено убийството.
— Все още го търсят.
— Той имаше предостатъчно време, за да се отърве от него — отговори тя и беше права.
Марино бе открил, че Спъриър е тренирал в гимнастически салон, недалеч от дома си. Полицаите бяха претърсили шкафчето му, което не само се заключвало, но имало и катинар. Шкафчето било празно. Синият спортен сак, с който Спъриър бил виждан, не бе намерен, а и никога нямаше да бъде. В това поне бях сигурна.
— Какво искате от мен, госпожо Харви?
— Искам да ми отговорите на въпросите.
— Какви въпроси?
— Ако има някоя улика, за която не знам, смятам, че ще е разумно, ако ме уведомите.
— Разследването не е приключило. Полицията и ФБР се трудят усилено върху случая на дъщеря ви, госпожо Харви.
Тя се огледа из кухнята.
— Говорят ли с вас?
Изведнъж разбрах. Никой, директно замесен в разследването, не обръщаше никакво внимание на Пат Харви. Тя се бе превърнала в парий, вероятно дори в обект на подигравки. Нямаше да ми признае подобно нещо, но това бе причината тя да се появи на вратата ми.
— Вярвате ли, че Стивън Спъриър е убил дъщеря ми?
— Какво значение има моето мнение? — попитах.
— Има голямо значение.
— Защо? — повторих въпроса си.
— Вие не казвате мнението си, без да помислите. Смятам, че не бихте стигнали до някакъв извод или повярвали в нещо просто защото искате да е така. Запозната сте с уликите. — Гласът й потрепери. — А и вие се погрижихте за Деби.
Не знаех какво да кажа.
— Ще ви попитам отново. Вярвате ли, че Стивън Спъриър ги е убил?
Поколебах се, макар и само за секунда, но тя бе достатъчна. Когато й казах, че просто не мога да отговоря на подобен въпрос, а и не знам отговора, тя не пожела да ме изслуша.
Пат Харви стана от стола си.
Наблюдавах я как излиза в нощта, профилът й слабо се освети от светлината в ягуара й, когато тя се качи в него и го подкара.
Аби се прибра, когато вече се бях отказала да я чакам и си бях легнала. Спях леко и отворих очи веднага щом чух, че долу тече вода. Погледнах часовника. Беше почти полунощ. Станах и облякох халата си.
Аби сигурно бе чула стъпките ми по коридора, защото, когато стигнах до стаята й, тя стоеше пред вратата по пижама и с боси крака.
— До късно стоиш будна — каза тя.
— Ти също.
— Ами аз…
Тя не можа да довърши изречението си, защото влязох в спалнята й и седнах на леглото.
— Какво става? — запита тя неловко.
— Пат Харви ме посети тази вечер. Говорила си с нея.
— Говорих с много хора.
— Знам, че искаш да й помогнеш — казах. — Знам, че си възмутена от начина, по който използваха смъртта на дъщеря й, за да я съсипят. Госпожа Харви е чудесна жена и смятам, че ти наистина държиш на нея. Но тя не трябва да се намесва в разследването, Аби.