Клия [bg]

Когато хористите излязоха напред, за да припяват свещените текстове, шестима дервиши от обителта Мевлеви51 изскочиха в средата на сцената и се разгърнаха като ветрило в полукръг. Носеха лъскави бели роби, които стигаха чак до зелените им чехли, както и високи кафяви тумбести шапки. Бавно и грациозно започнаха да се въртят в кръг, обладани от музиката на пронизителни флейти. Въртенето ставаше все по-силно и по-силно, набираше скорост, а ръцете им, които до този момент притискаха към тялото си, се разтвориха, сякаш под напора на центробежната сила, разпериха се докрай, като дясната стоеше с дланта нагоре към небето, а лявата — с дланта надолу към земята. Главите и високите им кръгли шапки леко се накланяха като земната ос, а те не спираха да се въртят, като в бързината краката им сякаш не докосваха земята — красива имитация на вечното въртене на небесните тела. Продължаваха с все по-бясна скорост, докато очите се уморяваха да ги следят. Сетих се за стиховете на Джеляледдин Руми52, които Пърсуордън обичаше да цитира. В периферията се намираха дервишите рифаи, които бяха започнали представлението си от самонаранявания, така ужасни на вид и все пак като че съвсем безболезнени. Едно докосване с пръста на шейха щеше да изцери всички тези промушени с шиш бузи и гърди. Един дервиш си бе продупчил носа, друг се бе нанизал на кортик, който минаваше през гърлото му и влизаше в черепа. Ала основната групичка танцьори продължаваха да се въртят с отлетели в небесата умове.

— Я виж ти! — изсмя се Балтазар. — Тъкмо се чудех откъде ми е познато онова лице. Та това е самият Магзуб. Онзи, ей там отсреща. Навремето беше същинско страшилище, луд за двама. Всички мислят, че именно той открадна детето на Жюстин и го продаде в публичен дом. Погледни го само!

Видях ведро и в същото време отегчено от света лице: очите затворени, устните извити в лека усмивка; бавно завъртя стройното си тяло с полунасмешлива скромност, взе един наръч тръни, запали ги от близкия уличен мангал и ги пъхна в пазвата си, опря ги направо до голата плът, после продължи да се върти като пламнало дърво. След малко ги измъкна от ризата си и закачливо шибна с тях дервиша до себе си през лицето.

Нови танцьори се присъединиха към образувалото се хоро и малкият площад се изпълни с разкривените силуети на подскачащи дервиши. Откъм гробницата светиня долиташе монотонен напев, накъсван от внезапно извисилите глас виещи поклонници.

— Скоби няма да скучае тази вечер — подхвърли Балтазар непочтително. — Има да брои обрязванията там горе в мюсюлманското небе и да се ядосва.

Отдалеч се чу дрезгавият вой на корабната сирена и аз се сепнах. Трябваше да тръгвам.