Клия [bg]

Тук, на този малък остров, нещата като че променят своята същност. Спомням си как веднъж ти ми подхвърли, че островът е метафора, ала за мен той е твърде действителен — въпреки че много се е променил в сравнение с онова райско кътче, което познавах. Не друго, а нашата поява тук го промени. Сигурно ти е трудно да си представиш как десетина техници могат да преобразят едно място до такава степен. Но ние донесохме пари и именно те, макар и бавно, преобразяват икономиката му, създавайки работа и нови нужди, за съществуването на които местните щастливци не са и подозирали. Нужди, които в крайна сметка ще разрушат старата идилия на това феодално село с родовите му преданости и вражди, с древните му обреди. Непокътнатата му до този момент цялост ще поддаде под напора на чуждоземното нашествие. Животът тук е така задружен, красив и хармоничен, че прилича на лястовиче гнездо. Ала ние, като палави малчугани, го рушим малко по малко, без да си даваме сметка за злото, което вършим. Опустошението, което неволно носим със себе си, е неизбежно. Пък и лесно става — само няколко багера, кранове, трегери и нещата започват да променят облика си. Нова алчност се ражда, нова жажда за богатство. Всичко ще започне съвсем невинно с отварянето на няколко бръснарници и ще свърши с изцяло променения вид на това пристанищно градче. След десет години ще стане съвсем неузнаваемо, пълно със складове, танцувални зали и публични домове за моряците. Трябва му само още малко време и готово!

Теренът, който избраха за транслационната радиостанция, се намира в планинската източна част на острова, далеч от мястото, където бях живял преди. Радвам се, че стана именно така. Аз съм сантиментален човек и умея да се наслаждавам на старите спомени, но колко по-скъпи са ми те, погледнати от друг и различен ъгъл — освежени и два пъти по-мили на сърцето ми. Още повече че това кътче от острова не прилича на останалата му част — високо лозарско плато, надвиснало над морето. Почвата му е златиста, бронзова и червена, сигурно защото в нея има вулканична пръст. А червеното вино, което произвеждат, е пивко и искрящо, сякаш във всяка бутилка дреме по един малък вулкан. Да, тук планините нерядко скърцат със зъби (чува се по време на честите земни трусове!) и разтрошават скалите, превръщат ги в стрит варовик. Живея в малка къща с две стаи, които се намират над местната винарна. Покрит с плочки двор я отделя от съседните складове и дълбоки механи, пълни с дремещо в бъчви вино.