Клия [bg]

Нимрод отпи замислено от кафето си и ме погледна лукаво, изпълнен с гордост от имитаторските си способности.

— А сега — рече той и вдигна ръце към небето — светец, Ел Скоб…

Тълпа изрисувани момичета се мъкнеше по улицата — пъстроцветни като тропически папагали и точно толкова кресливи.

— Сега пък този Абу Зейд — продължи Нимрод, — взел е квартала със светинята под свое покровителство и, както изглежда, ще има да ни създава главоболия. Тук гъмжи от народ, като кошер е. Тази сутрин изпратил цял керван мъжки камили в града, натоварени с люцерна. Нали знаеш как вонят, особено през брачния период, когато на врата им излиза мека като желе буца. Не знам сърби ли ги, дразни ли ги, забира ли им, ама все гледат да се отъркат в нещо — стени, огради, стълбове. Две от тях се бяха сбили. Часове минаха, докато ги разтървем, и разбира се, блокираха движението.

Откъм пристанището прогърмяха топовни залпове със заря — ярки нишки нашариха небето и угаснаха със съскане.

— Аха! — обади се Нимрод с нескривано задоволство. — Ето го и военноморския флот. Значи не са забравили.

— Военноморският флот ли? — повторих аз, докато втори залп озари небето на меката нощ.

— Момчетата от английския „Милтън“ — изсмя се той. — Снощи вечерях с тях в каюткомпанията. Много се забавляваха с моя разказ за стария моряк, който се бе превърнал в местен светец. Разбира се, не съм споменавал името на Скоби, а още по-малко обстоятелствата около смъртта му. Но им намекнах, че няма да е зле, ако откъм британските кораби се чуят приветствени гърмежи — нещо като любезен политически жест, който би могъл да им спечели не само точки, но и нови почитатели. Те веднага се хванаха на въдицата и адмиралът се разтича за разрешение. Ето и резултата!

Останахме така, потънали в приятелско мълчание, загледани във фойерверките и развеселената тълпа, която се провикваше доволно при всеки залп. Най-накрая Нимрод се прокашля и рече:

— Дарли, може ли да те попитам нещо? Знаеш ли какво е намислила Жюстин? — Сигурно съм го изгледал със страхотно недоумение, тъй като той продължи без колебание. — Питам те, защото ми се обади вчера, за да ми каже, че днес ще прекрати изгнаничеството си и нарочно пристига в града, за да я арестувам. Звучи абсурдно — искам да кажа, да бие толкова път, за да се предаде на полицията. Рече, че по този начин иска да принуди Мемлик да я приеме. Държеше аз да я арестувам, защото на отчетите откъм британските сили се гледало с по-сериозно око и би трябвало да привлекат вниманието на Мемлик. Звучи малко идиотски, нали? Но имам среща с нея на Централната гара след половин час.