Клия [bg]

Моля те, прости ми дългото мълчание, за което не мога да ти поднеса нито обяснение, нито извинение, и седни да ми напишеш няколко реда.

Миналата събота се оказа, че ще бъда свободен ден и половина, затова си взех раницата и прекосих целия остров, за да прекарам една нощ в малката къщичка, където бях живял при предишното си идване тук. Какъв контраст само в сравнение със свежата зеленина на високопланинските области. Тук носът е див и ветровит, с прояден, назъбен бряг и вечно бушуващо море. Сякаш съвършено различен остров — предполагам, с миналото е винаги така. Тук една нощ живях с ехото на спомените — епизоди от миналото, които животът размества като тесте карти — разбърква, отделя, отнема, додава. Като се замисля, виждам, че нямам причина да се чувствам нито спокоен, нито щастлив; единственото усещане за пълнота се мярка в ума ми заедно с останалия без отговор въпрос, който изниква в едно с твоето име.

Да, тук островът е много по-различен: по-суров, но и по-внушителен. Нощната тишина е толкова плътна, че можеш да я докоснеш, да я уловиш в шепата си и да усетиш как се топи като парче лед в детска длан. По пладне един делфин затанцува насред морето. По крайбрежието димят земетръсни изпарения. Голяма гора с платани — кората им черна като слонска кожа, вятърът свисти и я обелва на дълги свитъци, а отдолу се показва новата, мека, сивопепелива кожа… Вече съм забравил подробностите.

Тази част на острова лежи доста встрани от утъпкания път; само берачите на маслини минават оттук през сезона. Иначе единствените посетители са въглищарите, които кръстосват гората всеки ден призори и подрънкват със стремената си. Изкопали са дълги тесни ровове по ската. Превиват се над тях по цял ден — черни като дяволи.

Но изключим ли тях, човек се чувства самотен като на луната. Само плисъкът на морето и цвърченето на цикади денем. Една сутрин ставам и гледам, на прага на къщата стои костенурка; на плажа имаше смачкано яйце. Тя е очарователно домашно животинче — мило и невзискателно. Почти чувам гласа на П., който се присмива: „Колегата Магаре и неговата костенурка. Истинско разбирателство на умовете!“

Какво друго да кажа за себе си: представи си човек, клекнал край лагуната вечер и мята „жабки“ по спокойната повърхност на водата; стои в очакване на едно писмо, което ще наруши тишината.