![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Да – отвърнах. – Направи го.
– И тя е могла да изрече голямата си лъжа, без нито един от фактите да противоречи на показанията ѝ?
– Да. Тогава ми мина през ума, че нещо не е наред в подхода му.
– Щом на теб ти се повдига, питаш ли как се чувства Дани? Аз го научих на това – продължи Франк Менендес. – Не мисля, че Дани някога е принуждавал свой клиент да лъжесвидетелства. – Той затвори очи. После се усмихна и поклати глава. – Господи, дано спечелите делото.
По едно време Сю Менендес се появи в стаята.
– Ще ми направиш ли чай, Сю? – помоли той.
– Дъглас, какво да ви донеса?
– Чаша чай и за мен, благодаря – отговорих.
Тя се върна с чая и ние отпихме мълчаливо. Не знам колко време мина, преди да проговори отново, но когато най-накрая го стори, Франк Менендес прошепна едва чуто:
– Размишлявах.
– Моля? – попитах и се наведох по-близо до него.
– Размишлявах и стигнах до извода, че ако Джоана Барнс е познавала Рита и е излъгала заради нея, двете най-вероятно са разговаряли, докато Рита е била в затвора.
– Защо мислите така?
– Трябвало е да уеднаквят версиите си.
– Предполагах, че са планували всичко предварително. Още преди Рита да отиде в къщата. Преди изобщо да е купила оръжието.
– Не съм сигурен – каза Франк Менендес. – Ако Рита беше замислила убийството, едва ли щеше да отиде там с детето. Нямало е как да знае, че Миранда ще изпадне в ступор или както там го наричат. Не смятам, че би се осмелила да вземе свидетел със себе си.
– Може би се е опитала да натопи Миранда.
– Не мисля. Прекалено рисковано е. Почти съм убеден, че Травис я е изненадал, когато я е обвинил в хомосексуалност. Тя го е застреляла, а състоянието на Миранда случайно се е превърнало във възможност да хвърли вината върху друг.
– Убийството е доста крайна реакция на такова безобидно разкритие.
– Да – съгласи се Франк Менендес. – Вероятно има и нещо друго. Може би се е страхувала ужасно хората да не разберат. Вярвам, че нещата са се случили по този начин. А ако се окажа прав, вашата Барнс със сигурност я е посетила в затвора.
– Ще проверя – казах.
– Да – отвърна Франк Менендес. – Направи го.
56
За пореден път застанах пред високия плот в офиса на шерифа.
– Искам да разговарям с шерифа – казах на една пълна жена, чийто корем преливаше над колана, на който висеше пистолетът ѝ.
– Имате ли записан час?
– Не – отговорих, – но…
– Трябва да си запишете час.
– Аз съм Дъглас Маккензи.
– Може и да си Савската царица, синко, но не мога да те пусна, ако нямаш уговорка.
– Работя за…
– Пусни го! Той е наш човек.
Обърнах се и видях Дорийн, жената с тъмночервената коса, която наскоро бе станала баба. Тя ми помаха. Секунди по-късно седнах пред бюрото на Бък Съсман, а скоро се появи и един от помощниците му.
– Да – потвърди помощник-шерифът. – Един път. Веднъж някаква жена дойде да види мисис Едингтън. Тя беше единственият човек, който я посети, освен вие и мистър Морган. И мистър Едингтън.
– Ферис Едингтън е идвал да я види в затвора?
– Много пъти. Посещаваше я много по-често от Дан Морган. Почти всеки ден. Оставаше при нея с часове. Винаги идваше нощем.
Погледнах изумено шерифа.
– Как изглеждаше жената? – попитах надзирателя. – Жената, посетила мисис Едингтън?
– Тя беше…
– Секунда – прекъснах го. – Ферис Едингтън през стъклото ли разговаряше с нея или в стаята?
– Винаги ги оставях в стаята, където вие и Дан се срещахте с нея.
– Надзирателката присъстваше ли?
– Не – отвърна той отбранително. – Бях сигурен, че мисис Едингтън няма да се опита да направи нещо непозволено.
– Боже господи! – промълви Бък Съсман. – Не го казвай на никого. Разбра ли, Дребен? – Дребния кимна уплашено, а Съсман ми намигна. – Не бих направил подобна услуга на републиканец.
– Как изглеждаше жената, която дойде да я види? – попитах пак.
– Беше много красива – каза Дребния.
– Бихте ли я описали?
– По дяволите. Трябва да помисля. Не си спомням. – Дребния замлъкна и се почеса по главата. – Помня само, че изглеждаше страшно добре. Различно от мисис Едингтън, но почти толкова красива.
– С къдрава коса ли беше?
– Не се сещам.
– Носеше ли бутикови дрехи?
– Моля?
– Облеклото ѝ стори ли ви се скъпо?